Предоставено от Tancor.Ru.
Преведено от Константин Георгиев.

Искам хората да вярват в Господ, а не в политиците!

Кой те запали по танците? Как всъщност започна?

-Никой не ме е запалил. Ходех на фигурно пързаляне от 4 до 8 годишна, но се отказах, защото не можех да скачам. Аз, всъщност, винаги съм обичала различни видове спорт. Докато бях ученичка, скачах, тичах и винаги аз трябваше да нося купите за училищния отбор. След това се записах на рисуване и свирех на пиано. Когато бях на 11 се преместихме да живеем на друго място и няколко приятелчета от училището ходеха на бални танци. Това беше в едно танцово студио – “Cherry Garden”, не беше член на IDSF по това време и реших и аз да се запиша. Най-интересното нещо е, че майка ми не знаеше! Всеки месец и исках по 50 рубли и ходех на танци. В продължение на 2 години нямах партньор и всички ми се подиграваха. Един ден треньорът се обади на майка ми и й каза, че съм много талантлива, и че трябва да намерим партньор, с който да танцуваме по-сериозно. Тогава танцувах Стандарт и Латина, но разбира се предпочитах латината. Намерих си партньор и смених клуба. Отидохме в клуба на Секистов, и взимахме уроци по латина от Числов. Имахме много добри резултати, но няколко месеца по-късно някой ме удари с топка в главата, припаднах и получих сътресение на мозъка. Така прекарах 5 месеца в болница и логично се разделихме с партньора ми. След това пробвах с едно момче, когато Евгени Имреков се свърза с мен. Предложи ми да пробваме и започнахме да танцуваме заедно и да тренираме в един от известните руски клубове – “Russian Club”. Наши треньори бяха Виктор Никовски и Лариса Давидова. Те изиграха съществена роля в танцовия ми живот и кариера. След като се разделихме, започнах да танцувам с Артем Епифанов. Танцувахме до 2002 година. А след това заминах за Англия.

Колко често си идваш в Москва и как прекарваш времето си тук?

-Опитвам да си идвам всеки месец. Когато съм в чужбина изпитвам някакъв вид носталгия. Първо отивам да видя роднините и приятелите си, да усетя нашия руски студ и просто да си почивам. Второ, тук правя костюмите си. Идвам за по 4 – 5 дни, понякога и повече.

Сама ли си идваш или с Ди Филипо?

-Често си идвам сама. За Стефано не е толкова лесно да получи виза. Мисля, че не си струва да се харчат толкова много пари.

С кого се срещаш докато си в Москва?

-Главно съм със семейството си, но се срещам и с много от танцьорите. Понякога приказвам по телефона с приятелите ми. Срещаме се с тях или просто си бъбрим по телефона.

Ти танцуваше с Кевин Клифтон в продължение на 4 години и то доста успешно. Защо се разделихте?

-Много неща повлияха, това да се случи. Стъпка по стъпка. През последните години на партньорството ни я нямаше хармонията в двойката ни. Въпреки това, постигахме добри резултати и през 2003 година поддържахме едно и също ниво на танцуване, нямахме никакъв напредък. Може би това изигра някаква роля до определена степен. И така се разделихме. А пък още повече, че не се чувствах много добре в Англия.

Приятели ли сте все още и поддържате ли добри взаимоотношения? Комуникирате ли си?

-Да.

Как започнахте да танцувате със Стефано? Беше ли планирано?

- По-скоро беше спонтанно. Те планираха да танцуват професионално, тъй като Анна – Люис е по-възрастна от него (тя е на 31), тя реши да прекрати танцовата си кариера и да се отдаде на съдийстване и преподаване. Така че е нещо като съвпадение свързано с моята раздяла с Кевин и решението на Анна – Люис.

Само танцова двойка ли сте или сте двойка и извън паркета?

-Не сме само танцова двойка.

Къде живеете? Къде танцувате?

-Живеем в Рим. Наш треньор е Каролин Смит, тя живее във Венеция и всеки месец ходим и вземаме уроци. Тя е нашия цялостен треньор включително за стил, костюми, хореография и техника.

С кого друг тренирате, освен с Каролин Смит?

-Понякога взимаме уроци от Ричард Портър, Юка Хапалаинен и Сирпа.

Каква е тренировъчната ви програма? Имате ли собствена система?

-Всъщност всичко е строго планирано, включително и за другата година, ето защо трябва да планираме тренировъчната си програма спрямо пътуванията и уроците които взимаме. Обикновено, ходим при Каролин във Венеция за по 2 седмици преди по-голямо състезание. Там тренираме по 7 – 8 часа на ден, уроци и самоподготовка. Главно тренираме и преподаваме в Рим. Тренираме или сутрин или вечер, в зависимост от прогмата ни.

Върху, какво работите, най-вече?

-Работим усърдно върху техническата страна на нашето танцуване. Също така тренираме и самостоятелно, особено аз. Така да се каже соло тренировка. Стефано е тренирал с един треньор в продължение на 16 години и му е по-лесно да разбере неговата система и подход. Още повече, че е на 27 години, а аз съм на 22. Той е по-опитен и в живота и в танците и винаги се опитва да ми помага. Стефано ми показва техниката, а аз го уча на емоционалната страна (смее се), така че танцуваме заедно допълвайки се един друг.

Кои са любимите ти състезания?

-Разбира се Блакпул е на първо място. На второ е Интернейшънъл. Харесвам и другите турнири в Англия.

Харесваш ли IDSF състезанията?

-Да, харесвам ги. Те са ми толкова естествени.

Къде предпочиташ да танцуваш, Англия, Европа или може би Азия?

-В Русия!!! Обаче, ние сме танцували само един единствен път в Русия, в Москва, но се надявам, че ще отидем пак. Много бих искала.

Кой е любимия ти танц?

-Обожавам Румба и Джайв. Но като цяло обичам всичките.

Какви са плановете ти за бъдещето?

-Главната ми цел е да станем Световни Шампиони, разбира се и да спечелим всички важни състезания за аматьори. След това планираме да танцуваме в професионалисти и да достигнем най-високото ниво. След края на танцовата ми кариера, разбира се преподавателска дейност. Може би искам да имам собствен бизнес в областта на дизайна и костюмите. И най-вероятно да отворя собствен танцов клуб в Русия.

Кой смяташ за конкурент на паркета?

-Всъщност харесвам много двойки, НО … винаги съм забелязвала, колко добре танцуват докато тренират и всичко изчезва, когато танцуват на състезание. Те губят емоционалната страна на изпълнението. Аз нямам такъв проблем, затова не смятам, че имам сериозен конкурент в тази област. Но трябва да работя сериозно върху техническите елементи, за да достигна най-високото ниво. Ще се опитам да го направя в най-скоро време.

Кои от танцьорите харесваш най-много?

-Харесвам Карина и Кармен. Ханна също. Тези три личности се отличават от другите.

А от мъжете?

-Торнсберг, Браян и Славик. Исками се да виждам мъж, който танцува за жената на паркета и отделя по-голямо внимание на дамата.

Какво правиш, когато ти остане свободно време?

-Обичам да чета. Понякога ходим на кино.

Какво образование имаш?

-Завърших училище. Последните 2 години бях като частен ученик. След това заминах за Англия. Сега имам намерение да завърша образование в педагогическата сфера или нещо свързано с дизайн.

Суеверна ли си?

-Не, не съм. Вярвам в мечтите и вярвам в сърцето си и Господ.

Разкажи ни нещо за семейството си?

-Майка ми прави танцови костюми, както и сестра ми, Настя. Тя танцува в Дания в категория Юноши. Много е талантлива и целенасочена. Сигурна съм, че ще пожъне успехи. Всъщност дължа много на семейството си. Възпитанието е нещо като основа, която ти дава сигурност и сила през целия живот. Искам да изкажа безкрайната си благодарност към моята майка! Тя винаги е била до мен и в падение и във възход. Моят успех винаги е и нейн.

Каква е тайната но твоя сексапил?

-Благодаря за комплимента! Честно казано, много по-лесно ми е сега, отколкото докато живеех в Англия. В Англия храната е по-различна. В Италия ям почти всичко и ходя на фитнес всеки ден. Предимно за кардио тренировка. Но най-важното нещо е строго определения режим. Храня се по 5 – 6 пъти на ден, не по много разбира се и е много важно да има хубава нощна почивка.

Практикуваш ли някакви други стилове танци?

-Със Стефано обичаме да танцуваме Суинг. И разбира се хореография (балет).

Какво те привлича най-много в партньора ти?

-Той е целеустремен и трудолюбив. И винаги е готов да помогне.

Какво са танците за теб?

-Със сигурност знам, че танцуването ми помага в живота и ми помага да разбирам живота. Нашия танцов свят е като умален вариант на Земята. А аз бих искала да направя накои промени в нея. Бих искала да направя танцуването малко по-естествено. Исками се всичко, което правят танцьорите да идва от сърцата им. Искам хората да вярват в тяхното знание и Господ, а не в политиците.

Какво би искала да промениш, вглеждайки се в днешните танцьори?

-Техниката. Мисля, че това е слабото място на много танцьори. Не отделят достатъчно внимание на нея и дори понякога не я разбират. Що се отнася до емоционалната част, мисля, че е добре, особено в Русия. Но от техниката има, какво още да се желае.

Какво е мотото ти в живота?

-Да вярвам в инстинктите си и в себе си.

Екипа на BGDance, Благодари на www.Tancor.Ru за предоставения материал!