Статията е изготвена и любезно предоставена от Don Herbison-Evans.
Превод : Константин Георгиев.

Резюме

Тази статия проследява историята на спортните танци от програмата на Международните Шампионати : Самба, Румба, Пасо Добле, Ча-Ча и Джайв.

Въведение

Много от популярните танци по света произхождат от Латинска Америка, например Болеро, Каримбо, Конга, Куека, Кумбия, Джоропото, Ламбада, Макарена, Мамбо, Меренге, Руеда и Салса. Три подобни танца – Самба, Румба и Ча-ча, плюс Пасо Добле от Европа и Джайв от Северна Америка, са били избрани и сега се изпълняват по целия свят като латиноамерикански танци в интернационалната програма на спортните танци, а така също и за удоволствие. Тези танци се изпълняват от двойки, обикновено се състоят от кавалер и дама. Хвата при тези танци се променя в зависимост от изпълняваната фигура, понякога е затворен стандартен хват, понякога партньорите се държат само с една ръка. Фигурите в тези танци са стандартизирани и категоризирани в няколко нива на обучение с международно съгласувани елементи, техника, ритъм и темпо. Но не винаги е било така. Тези латиноамерикански танци са били представени само в Западно европейското общество през 20-ти век, и имат малко по-различни източници през предходните епохи.

Романските езици (например : Италиански, Френски, Испански, Португалски и Румънски) произтичат от древния латински език, и определят една култура, която се е разпростряла върху съществена част от Северна и Южна Америка. Три танца от този район плюс един от Испанско-Френския район и един от САЩ представляват групата от танци, която сега е международно установена като групата на “Латиноамериканските” танци. Трябва да се отбележи, че термина “Латиноамерикански” е по-скоро абревиатура на “Латино и Американски”, отколкото препратка към района на Латинска Америка.

Трите танца от Латинска Америка се развиват като сливане на Местни, Европейски и Африкански форми. В самото начало, Европейските завоеватели довели от различните части на западна Африка, африканци, които ползвали за роби в големи участъци на двете части на Америка. Това се случвало, главно заради трудностите, които изпитвали европейците в убеждаването на местното население да работи за тях. Били доведени, толкова Африкански роби, че през 1553 били по многобройни в Мексико от самите европейци, и вицекралят Луис Де Веласко, убедил Чарлс V от Испания да забрани по-нататъшните вливания на африканци.

Танцуването играело съществена роля и в трите съставни култури : Европейската, Африканската и Местната. През 1569, вицекралят на Мексико заповядал Ацтекския Календарен Камък да бъде заровен, защото основното забавление на африканците било да танцуват около него. Впоследствие, Веласко постановил, танцуването да бъде разрешено само Неделите и празничните дни, и то само следобедите от 12 до 18 часа.

През 17 и 18 век, постепенното сливане на трите култури дало началото на нова такава : Креол. Тъй като европейските танци били внесени в Латинска Америка, те били възприети и “креолизирани”. В Куба, Контраданса станал, Контраданца Хабанера (бе. ред. от Хавана) със синкопиран ритъм :

През годините, с развитието на танца, името било съкратено на “Дансон”. По-късно, музиката станала още по-синкопирана с обвързването на тактовете с ритъма :

Този ритъм бил използван още през 1795 година в Бразилия в “Modinha” (любовна песен), която станала популярна в Европа в края на 19 век. Сложните синкопирани ритми вече са характерна черта на всички латиноамерикански танци. По-бавна пречистена версия на ритъма се развила с краткото име : “Сон”.

Очаквайте кратката история на всеки един от “Латиноамериканските” танци включени в международната състезателна програма!

Оригинала на статията може да видите тук - History of Latin-American Dancing от Don Herbiso-Evans.