Браян Уотсън и Кармен : “Счупете ни краката, ако се върнем на състезателния паркет!”
By bgdance.com • яну 27th, 2008 • Category: Интервюта Предоставено от www.DanceSport.Ru
Преведено от Константин Георгиев.
След обявения край на състезателната си кариера, 9 кратните Световни шампиони за професионалисти Латина и 7 кратни шампиони в Блакпул, Браян Уотсън и Кармен Винчели започнаха прощалното си турне. Пристигнаха в Русия на 10-ти Юни, само за един ден, и проведоха своето представление в Grand Marriott Hotel за гостите на танцов клуб GallaDance.
Преди прощалното си изпълнение като състезателна танцова двойка, Браян и Кармен отделиха малко време за читателите на DanceSport.Ru.
Кармен, Браян, вие приключихте със състезателното танцуване. Можехте да го направите по-рано или пък можехте да продължите да се състезавате още. Защо точно сега?
Кармен : Беше доста трудно решение и за двама ни. Оттеглихме се като състезателна двойка, но ще продължим да танцуваме в различни шоу програми. Избрахме да се откажем през тази година, защото в този момент и двамата се почувствахме готови да го направим. Преди това, нито аз, нито Браян бяхме готови да го сторим. Мисля, че избрахме подходящото време, защото ако се бяхме отказали преди година, щеше да е твърде рано за мен, а пък ако го бяхме отложили с една година, Браян трябваше да чака прекалено дълго. Сега сме в разцвета си и мисля, че ще задържим това състояние, ако продължим да танцуваме, но достигнахме най-високото ниво на танцуване и предпочитаме да останем в съзнанието на хората, такива, каквито сме сега. Щастлива съм, че се оттеглихме точно сега.
Вие сте били първата двойка на света и то девет пъти. Коя от тези девет Световни Титли е най-паметна за вас?
Браян : Трудно е да се каже, защото всяко състезание има своите особености. Но разбира се, винаги ще помня първият път, когато танцувахме с Кармен. Това беше много специален момент, много вълнуващ, който впечатли и двама ни. А също така, винаги ще помня първият шампионат, който спечелихме, както и последния фестивал в Блакпул.
Кармен : Участието ни в Блакпул беше много важно и вълнуващо и за мен. Публиката ни посрещна много топло. Човек има няколко етапа в своята кариера и този фестивал е най-незабравимия за мен.
Вече не трябва да се борите за победа в турнирите. Какви са целите ви сега? Какво ще правите от тук нататък?
Браян : Като начало, няма да ни се налага да изразходваме толкова усилия, концентрирайки се върху състезания, откриват ни се нови възможности за нови впечатление и нови събития в живота ни. Сега може да използваме енергията си за нещо друго. Ще разработим няколко проекта, които са свързани с танците. Имам в предвид разнообразни шоу програми – може би нещо необичайно в танцовата сфера, може би Аржентинско танго.
Кармен : Да, ще насочим усилията си в дейности свързани с танците, защото това може да отвори нови пространства пред нас. Мисля, че ще продължим да участваме в шоу програми, поне през следващите 18 месеца. След това ще реализираме някои други проекти. Може би ще сключим договор с една Японска компания и ще вземем участие в рекламирането на дрехи и обувки.
В едно ваше интервю споделяте, че никога не сте напълно доволни от танцуването си. Може ли сега да кажете, че има поне едно участие, през цялата ви състезателна кариера, след което сте били напълно доволни от изпълнението си?
Браян : Напълно – никога. Танците са ограничени от твоите чувства и всеки се опитва да даде всичко от себе си. Поставяш си цели, но веднага щом достигнеш определено ниво искаш да станеш по-добър и по-добър. Поглеждайки назад към всички мой състезания, със сигурност мога да отбележа няколко момента, в които съм бил доволен от себе си в някакъв аспект. Но едно изпълнение не е набор от различни елементи – то винаги е цялостна картина. Това е причината, да подчертая само някои елементи, в които съм успял, но не мога да изтъкна едно или друго изпълнение като най-доброто.
Какво почувствахте по време на последния си танц в Блакпул, знаейки, че това е последният ви състезателен танц?
Браян : За мен беше едновременно тъжен и щастлив момент. Тъжен защото танцувам от пет годишна възраст и през целия си живот съм участвал в състезания и сега всичко това достигна своя край. Почувствах се тъжен и защото публиката ни посрещна много топло. Но въпреки това съм много щастлив, че съдбата ми даде шанс да танцувам, пътувам и да стана шампион. Беше много вълнуващ период, защото станах 9 пъти Световен Шампион и 7 пъти спечелих Блакпул, както и много други състезания. Благодарен съм на възможността да достигна такова високо ниво.
Кармен : И за мен беше и вълнуващо и тъжно. През целия ден знаех, че това ще е последният път, когато се състезавам, последния път, в който пристъпвам на паркета и през целия ден сълзите се сбираха в очите ми. Но човек трябва да е силен и да превъзмогва такива състояния, за да излезе и да представи едно добро изпълнение. А там наистина имаше една чудесна публика, която ни посрещна много сърдечно, ето защо, както и Браян спомена, моментът беше много тъжен.
Коя танцова двойка бихте отличили сега (тяхното танцуване), коя харесвате най-много?
Браян : Нито една! Надявам се в скоро време ще се появи такава двойка. Защото по време на нашата кариера бяхме твърде концентрирани върху нашите собствени резултати и нямахме време да се вглеждаме в двойките около нас. Може да ми зададете този въпрос след 1 година.
Възможно ли е да се върнете на състезателния паркет, както се случи с Дони Бърнс, който се завърне след като беше обявил оттеглянето си?
Браян : Помолил съм всичките ми приятели да ми счупят краката, ако го направя.
Кармен : Да, човек може да се върне, защото няма правило, което да забранява на двойка да се състезава отново, но двойка, която се върне, никога не може да впечатлява по начина, по който го е правила преди. Никога не съм виждала двойка, която да е толкова добра след завръщането си на дансинга, колкото е била преди това, и това винаги малко разочарова. Така че, съгласна съм, че ако се върна, ще трябва да мога да доставя същото ниво с краката си. Отговорът на въпроса ти – Не!
Да танцуваш за себе си – въпрос на удоволствие или на работа е? Спорт или изкуство?
Браян : Различно е в различните етапи. В началото е просто вид забавление, след това трябва да научиш техниката, трябва да работиш упорито и да се усъвършенстваш, за да постигнеш някакви резултати. Превръща се в учение, учиш се като ученик. След това се превръща в твоята работа и трябва да останеш професионалист, дори когато нямаш вдъхновение. Що се отнася до мен, танцуването е повече изкуство, но това изкуство е индивидуално. За мен винаги е било важно, как точно изпълнявам тези или онези елементи в Латино танците. За мен е важно да покажа точно моя характер на дансинга. Не искам да съм принц, не искам да съм лебед, винаги съм искал да съм Браян Уотсън! И това, което обичам най-много е, че публиката идва да гледа точно Браян Уотсън.
Танцовите среди водят един разгорещен диалог, дали спортните танци ще загубят или ще спечелят, ако бъдат приети в Олимпийските игри. Възможно ли е, от вашата гледна точка, да се съдийства танцуване използвайки се Олимпийската система, например ако оценяването става чрез разграничаване техническите и артистичните черти?
Браян : Доста е трудно да се съдийстват Олимпийските спортове. Когато са започнали е било значително по-лесно да прецениш, кой е по-висок или по-бърз. Проблемът идва от това, че танцьорите се оценяват посредством субективни и лични усещания, и това не винаги може да е обективно. Някой може да прецени, че съм най-добрия, а друг, че съм най-лошия танцьор – и кой ще е прав? Никой субективен спорт не приляга на Олимпийските игри.
Кармен : Да, много е трудно да оценяваш танците докато всичко е въпрос на субективна преценка. Например, стъпката трябва да е 5 сантиметра по-къса или по-дълга или в друга посока. Не бих била щастлива, ако спортните танци бъдат включени в Олимпийските игри, защото в този случай танците ще придобият по-необуздан характер. Но ако все пак се случи ще има и някои позитивни моменти от финансова гледна точка, защото Олимпийските игри винаги привличат много спонсори и получават широка популярност чрез масмедиите. Всичко това би подобрило състоянието на танцьорите. За доста танцови двойки това няма да е лошо, но от гледна точка на развитието на балните танци, това не е най-добрия вариант.
Мислите ли, че има проблеми при оценяването в спортните танци?
Браян : Със сигурност има някои проблеми. Те са свързани със съдийския субективизъм. Никога не можеш да кажеш, кое е правилно, и кое е грешно. Всеки трябва да може да аргументира мнението си.
Кармен : Балните танци не са, от тези спортове, в които всичко може да бъсе измерено – колко време, колко високо, колко бързо. Разбира се, състезанията не се оценяват от един човек, а от група хора, и ние затова имаме обективност в оценката. Но не може да се каже, че спортните танци са напълно обективен спорт.
В тази връзка : какво мислите за стереотипите? Никога ли не сте имали чувството, че печелите поредното първо място, защото е било трудно на съдиите да изберат една между няколко равностойни двойки, и че положението ви на шампиони е било влияещия фактор при вземането на резешение?
Кармен : Факт е, че често се състезаваш срещу свои предишни изяви. Съдиите помнят, как си танцувал в предишни участия и това, че си шампион дори играе негативна роля за теб. Съдиите искат да видят двойка танцуваща до теб, която може би е по-малко позната, но която дава всичко от себе си. Що се отнася до шампионите, съдиите имат по-сериозни изисквания към тях. Не можеш да кажеш, че ако си бил шампион 10 пъти, това означава, че ще станеш шампион за 11-ти път. Трябва да работиш, работиш и работиш.
Браян : Да, ако си шампион, не можеш да си позволиш да танцуваш по-лошо от преди, така че трябва винаги да си амбициран да се представяш по-добре. Разбира се има двойки, които заемат 2-ро и 3-то място, и тези двойка са много близо зад теб.
По какво, според вас, се различава съдийството в различните страни?
Браян : Всяка страна има собствена танцова федерация, която има своите изисквания, но една двойка не може да е напълно наясно с това. Все още се надяваме, че съдийството е еднакво във всички страни.
Кармен : Според мен трябва да е еднакво навсякъде, въпреки че няма единен списък, който да съдържа изискванията към всички страни. Това е хубав въпрос – ние също бихме желали да знаем отговора.
Имали ли сте психологични проблеми? Как се справяте с тях?
Браян : Имали сме проблеми : психологически, физически, душевни. Защото не можеш да намериш двама души, които да мислят по един и същи начин, и които винаги да се съгласяват един с друг.
Кармен : Двама различни човека работят заедно и е нормално, че трябва да правят компромиси, да се съгласяват един с друг и да отстъпват за разни неща. Не съм чувала и за една единствена двойка, която няма подобни проблеми.
Какво трябва да знае една непозната двойка, при първото си участие в голямо състезание?
Браян : Първото нещо е да осъзнаеш, защо танцуваш. Не да преследваш нещо материално, а да разбереш собствената си конкретна цел. А второто нещо е предварително да разбереш, защо излизаш на паркета точно в този момент.
Какви черти трябва да притежава партньора, за да запази неговата / нейната двойка?
Кармен : Няма нито общовалиден отговор, нито универсална формула. Някои неща, които са добри за една двойка, не биха били добри за друга. Някои двойки ориентират партньорството си върху външната си съвместимост – това, че изглеждат добре заедно. Но това е грешно. Човек трябва да преживее и добрите и лошите моменти с партньора си, много е важно, как се държи човек – особено в лошите, трудните моменти. Що се отнася до мен, Браян е човек, с който е приятно да бъдеш. Преди да започнем да танцуваме заедно, Браян ми изпрати факс от 4 страници. Това беше въпросник.
Защо? Какво представляваше?
Кармен : Съдържаше въпроси от Браян, на които отговорих. Например, въпроси относно това, как бих се държала, ако спечелим или загубим състезание, как виждам развитието на танцуването ми. Въпросите бяха свързани предимно с това, как бих се чувствала, ако сме загубили, какво бих направила – ще работя повече за да подобря танцуването си или ще обвиня съдиите за грешната им преценка. Имаше и въпроси за главните ми цели в танците, за предпочитанията ми. Не си спомням много точно, това беше преди 9 години! Нуждаехме се от този тест, най-вече, за да разберем дали ще можем да изградим връзка един с друг и едва след това засегнахме танцуването.
Браян : Имахме нужда от този въпросник, за да разберем дали двама души могат да танцуват заедно и как ще комуникират помежду си. Не съдържаше въпроси, които засягаха директно танцуването, но, например, имаше въпрос, как партньора би се почувствал след неуспешно представяне или след победа. Виждате ли, понякога изглежда, че една двойка танцува много добре, но всъщност няма подходящи взаимоотношения. Те просто се мразят един друг.
Браян, кои черти в Кармен цениш най-много?
Браян : Тя е шеф, затова трябва да съм с нея! Ние сме различни и точно различията ни позволяват да достигнем баланса в двойката ни. Кармен е по-организирана, нещата й винаги са подредени, а аз мога да оставя някой неща за другия ден. Но ако Кармен има някакви психологически проблеми преди състезание, аз ще поема отговорността и ще й помогна до ги превъзмогне.
|
|
Планирате ли някакви промени в личния си живот? Може би е време за семейство, след като приключихте със състезателната кариера?
Браян : Не. Аз искам куче, защото кучето винаги е в добро настроение и винаги се
радва да ме види. А пък и винаги е забавно - когато е малко, а и когато порастне.
Кармен : Не. Не планирам да създавам семейство. Танците винаги са ме ограничавали по някакъв начин. През целия си живот съм била концентрирана върху танците и сега не мога да си представя да се грижа за бебе. Сега искам да съм отговорна не за танците, не за дете, а само за себе си.
И все пак, ако имате повече време, какво ще правите да се зарадвате? Какво ви кара да се чувствате щастливи?
Браян : Мисля, че да.
Кармен: Аз също.
Екипа на BGDance, Благодари на DanceSport.Ru за предоставения материал!
Оригинала на интервюто може да видите на адрес - www.DanceSport.Ru.
bgdance.com is
Email this author | All posts by bgdance.com

