Статията е изготвена и любезно предоставена от Don Herbison-Evans.
Превод : Константин Георгиев.

През 16 век Португалците довели много роби от Ангола и Конго в Бразилия, които със себе си пренесли своите танци – Катерете, Емболада и Батугу. Тези танци били определени като греховни от Европейците, тъй като те включвали докосването на коремната област около пъпа. Танца Емболада бил за крава с топки на рогата, които се слагат за безопасност и се превърнал в назователен термин за “глупак, смешник”. Танцът Батуге станал толкова популярен, че Мануел I (Крал на Португалия 1495-1521 година) издал закон, който го забранява. Той бил кръгов танц със стъпки наподобяващи тези от танца Чарлстон, придружени от ръкопляскане и потропвания и перкусия, и една двойка, която танцува в центъра на кръга.

Комбиниран танц се развил през 30-те години на 19 век. Той включвал сложните фигури от танците на чернокожите и въртеливите движения и поклащания на тялото от местния танц Лунду. По-късно, към този танц били добавени и карнавалните стъпки като тези от танца Копакабана (кръстен на известния плаж до Рио Де Жанейро). Постепенно, членове на висшето общество в Рио възприели танца, въпреки това, частично го променили, за да бъде изпълняван в затворена стандартна позиция (те знаели тази позиция, като единствената правилна за танцуване на, каквото и да е). Тогава танца бил наречен “Земба Куека” и бил описан през 1885 година като “изящен Бразилски танц”. По-късно бил назован “Месемба”. Произхода на името “Самба” не е напълно изяснен: може би е изопачаване на “Семба”, друго мнение е, че произлиза от думата “Замбо”, която означава “дете на чернокож и местна жена”.

Напред във времето, танцът бил обединен с танца Максиксе. Този танц също по произход бил Бразилски и представлявал, танц, който се изпълнявал в кръг и приличал на танца “Две Стъпки” и е кръстен на бодливия плод на кактус, въпреки че в в момента думата се използва в Португалия и значи корнишон.

Танцът Максиксе бил представен в САЩ в началото на 20-ти век. Станал популярен в Европа след демонстрация в Париж в първите години на 20-ти век. Тогава бил описан като танц, със стъпките на Полката изпълнени на музиката на Кубинската Хабанера. В днешно време, танцът Самба все още включва стъпка наречена Максиксе, която се състои от шасе и точка.

Вид Самба, наричан Кариока (значещ: от Рио Де Жанейро) бил съживен във Великобритания през 1934 година. Той бил популяризиран от Фред Астер и Джинджер Роджърс в първият им съвместен филм: “Flying Down to Rio”. Кариока се разпространил в САЩ през 1938 година. През1941 година, популярността му била значително повишена от изпълненията на Кармен Миранда (Maria do Carmo Miranda da Cunha) в нейните филми, особено във филма “That Night in Rio”.

Танцът Самба бил допълнително популяризиран през 50-те години на 20 век от Принцеса Маргарет, която играела водеща рола в Британското общество. Този танц бил оформен за международно разпространение от Пиере Марголие през 1956 година.

Танцът Самба, в сегашната му международна форма все още включва фигури с много различни ритми, разкриващи разнородния му произход, например: Бота Фого се танцува в ритъм “1 & a 2” ¼ ритъм, докато Начъръл Ролс се танцува в по-простия ритъм “1 2 &” ½ ритъм. Танцът все още запазва движението на ханша на половинките от ритъма между стъпките (така наречения “самба тик”), изправена позиция на торса, и танцуването с тежест напред върху сгънат крак.

Оригинала на статията може да видите тук - History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.