Българският прозорец към света на спортните танци!

История на Латино Американските танци …продължение - Румба

By bgdance.com • фев 6th, 2008 • Category: Интересно

Статията е изготвена и любезно предоставена от Don Herbison-Evans.
Превод : Константин Георгиев.


Произходът на този танц се свързва с Африканските чернокожи роби, които са били доведени в Куба, чиито танци наблягали повече на движенията на тялото, отколкото на краката. Мелодията за този танц се е считала за маловажна в сравнение със сложните преплитащи се ритми, създавани от причукване на тенджери, лъжици, бутилки и други.

 

Този танц се развил в Хавана през 19 век посредством комбинирането му с танца Контраданца. Самото име “Румба”, може би произлиза от термина “румбосо оркестра” (“rumboso orquestera”), който се използвал за означаване на танцова група през 1807 година. Въпреки това на Испански, думата “румбо” (“rumbo”), означава “път, маршрут, курс”, “румба” (“rumba”) означава “натрупвам състояние”, и “рум” (“rhum”), е опияняващ ликьор популярен на Карибите, всяко от тези значения може да е било използвано описателно при възникването на танца. Също така се смята, че името произхожда от Испанската дума за “Кароусъл” (Carousel” - въртележка). Провинциалната форма на танца Румба в Куба се описвала като пантомимно изобразяване на животните от селския двор, и било по-скоро показване отколкото обособен танц. Стабилното поддържане на раменете по време на танцуването, най-вероятно произтича от начина, по които са се движели робите докато са носили тежките си окови. Стъпката наречена “Кукарача” била стъпкване на хлебарка. “Спот търн” означавало разходка около рамката на колело на каруца. Популярната мелодия за Румба “La Paloma” била известна в Куба през 1866 година.

 

Танцът Румба бил представен в САЩ през 1930-те години като смес от провинциалната Румба и танците Гуарача, Сон, и Кубинското Болеро (нямащо нищо общо с Испанското Болеро). Особено популяризиран, танца Румба, бил през 1935 от Джордж Рафт, който изиграл ролята на приветливия танцьор, който печели сърцето на богата наследница чрез танца, във филма “Румба”, въпреки че мъжката партия на танца е изиграна предимно от Франк Велоз.

 

Английският учител по танци, Пиер Марголие посетил Хавана през 1947 година и решил, че танца Румба се танцува с пресечена стъпка (break step) на 2-рия удар от такта, вместо на 1-ят, както е в Американската Румба. Това не е напълно вярно, тъй като “удара” на музиката по традиция се определя от ритъма на “Клаве” (две пръчки, които се удрят една друга). Клавите се удрят на ½ от удара на бройките 1, 4, 7 на първия такт от двутактова фраза, и на ½ от удара на бройките 3, 5 на вторият такт. Отброявайки пълните удари, това отговаря на 1-ят удар, ½ от удара преди 3-тия, и 4-тият удар на първия такт, и 2 и 3-я удар на вторият такт. Теоретически, трябва да се изтанцуват 5 стъпки по време на двата такта, за да се следва ритъма на Клаве. Но вместо това, било решено да се танцува само единия такт от последователността на ударите с Клаве. Американската Румба се танцува на първия такт на Клаве удара. Пиер решил да използва вторият такт, стъпвайки на 2-я и 3-я удар, и добавил стъпка на 4-я удар по неясна причина. Той пренесъл това във Великобритания, заедно с много стъпки, които научил от Пепе Ривера в Хавана. Тези стъпки заедно с танцуването на пресечената стъпка на 2-я удар вместо на 1-я, след много години на разгорещени дебати през 1940-те и 1950-те, станали част от стандартизираната Международна Кубинска Румба.

claves.jpg

Клаве

С пренасянето на тежестта от единия на другия крак на 1-я удар и отсъствието на реална стъпка на този удар, танца придобил много чувствен характер. Първият удар е силното време в музиката, но всичко, което се движи на това време, са само бедрата, така че музиката подчертава движението на ханша. Това, заедно с бавното темпо на музиката, прави танца много романтичен. Стъпките се изпълняват на 2-я,3-я и 4-я удар. Пренасянето на тежестта и завъртанията се изпълняват на половинките между ударите. Отново, както и в Самба, тежестта се поддържа на предната част на тялото, със стъпка преминаваща от пръсти към цяло стъпало и с минимално движение на горната част по време на стъпката.

 

 

Оригинала на статията може да видите тук - History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.

Leave a Reply