Статията е изготвена и любезно предоставена от Don Herbison-Evans.
Превод : Константин Георгиев.

Когато английският учител по танци, Пиер Марголие посетил Куба през 1952 година, разбрал, че понякога танцът Румба се танцувал с допълнителни удари. Това било нововъведение представено през 1948 година от музиканта Енрике Джорин, който комбинирал двата Кубински танца “Дансон” и “Монтуро”. Когато Пиер се завърнал във Великобритания започнал да преподава тези нови стъпки като съвсем отделен танц.

Името на танца произлиза от Испанското “Чача”, което означава “бавачка” или от “чачар”, означаващо “да дъвчеш листата на Кока”, или от “чар”, означаващо “чай”, или най-вероятно от бързия и жизнерадостен Кубински танц – Гуарача. Този танц се популяризирал в Европа още преди края на века. Например, той бил включен в програмата на “Последното Събиране” на Данси Нейл в “Купър Ангъс” в Шотландия през 1898 година.

Предполага се, че името Ча Ча е възникнало, звукоподражателно на звука на стъпалата при изпълнението на шасето, което е включено в много от стъпките. Това обяснява, защо някой хора са го наричали Ча Ча Ча следвайки ритъма:

докато, други са го наричали Ча Ча следвайки ритъма:

Различавало се само по това, на кой удар на музиката е акцентиран с танцуване: 4-тия удар в първия случай, 1-вия удар във втория случай.

През 1954 година, танца е описан като “Мамбо с ритъм от гуиро”. Гуиро е музикален инструмент състоящ се от кух дървен цилиндър назъбен по повърхността. Също така се предполага, че името “Ча Ча” произлиза от звука на семената в гуирото, когато се разклати.

Танцът Мамбо идва от Хайти, а за първи път е представен на Запада през 1948 от Прадо. Думата “Мамбо” е името на Вуду жрица от религията, донесена от чернокожите от Африка. Така става ясно, че Ча Ча произлиза от ритуалните танци практикувани в Западна Африка. Съществуват три форми на танца Мамбо: единична, двойна и тройна. Тройната има пет стъпки за един такт, и точно това е варианта, от който се е развил танца Ча Ча.

Танца Ча ча, обикновено се танцува на музика около 120 удара в минута. Стъпките се изпълняват върху ударите със силно, рязко движение на ханша докато се изпъне коляното във времето между ударите. Тежестта се разпределя хубаво напред, със стъпка напред от пръсти към цяло стъпало и се изпълнява с минимално движение на горната част на тялото. Шасето на 4 & 1 се използва, за да подчертае стъпката на удар “раз”, която би трябвало да се задържи малко повече от останалите стъпки, за да се свърже танцовото подчертаване с удара на музиката.

Оригинала на статията може да видите тук - History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.