Ето и очакваната Втора част на интервюто, което Вицешампионите на България по Латиноамерикански танци за 2007 г., Атанас Месечков и Ана Дончева, дадоха специално за BGDance.

Спортните танци – спорт или изкуство? Удоволствие или работа?

Наско: Тук мога да кажа, че спортните танци са спорт, съчетан с изкуство и работа, от която изпитваш дадено удоволствие, когато си удолетворен от нея.

Ани: Изкуство и удоволствие.

Суеверни ли сте? Имате ли си някакъв ритуал за късмет, и какъв е той?

Наско: Да, аз съм суеверен - имам ритуал, за който дори Ани не знае. Не бих го споделил и тук, защото това е нещо, което искам да остане лично J

Ани: Аз лично не сам, нямам ритуал, опитваме се да се абстрахираме от останалите по време на състезание. Аз си казвам на ум нещо преди да излезнем на паркета, но то е доста лично.

Имате ли си девиз? Какъв е той?

Наско: Да моят е “Танцувай, за да се чувстваш жив”

Ани:Аз нямам

Кое състезание никога няма да забравите?

Наско: Мисля, че едно е състезанието, за което аз се сещам всяка сутрин като отворя очи и всяка вечер щом заспя - това е преди 8 месеца състезанието в град – Русе, там аз си извадих капачката на коляното, но това не ми попречи да изтърпя болката и да продължа напред до 3-тото място.

Ани:Ами едно състезание във Виена, ние бяхме единствената Българска двойка която достигна до полуфинала при състезатели над 19 години, беше страхотен успех.

За кое състезание, никога не искате да си спомняте?

Наско: Няма такова състезание, защото дори и да е било лошо представянето ни, то ни е накарало да си отговорим на въпроси защо се получи така и следователно то също ни е помогнало за нашето развитие.

Ани:Ами аз и сега не искам да си спомням.

 

Атанас Месечков - Ана Дончева - IDSF Open Пловдив 2007 г. - Ча-Ча

 

Доволни ли сте от начина, по който танцувате?

Наско: Доволни сме от това, което има между нас и от това, което можем да постигнем заедно в един танц. Една танцова двойка, ако каже, че напълно е доволна вярвайте ми, че тя е излъгала, защото винаги има какво ново да научиш.

Ани: Аз лично съм доволна от това което сме постигнали, разбира се винаги има какво още да се постигне.

Имали ли сте някога проблеми в двойката, как ги решавате?

Наско: Всяка една двойка е имала и ще има проблеми, важното е да се подхожда с разбиране и да не се избързва с крайни действия и изказвания, както аз казвам намери малко време, преброй до 10, когато е трудно и тогава се изкажи

Ани: Разбира се че сме имали, решаваме ги с разговори, спокойно и търпеливо.

Как приемате победите и пораженията? Кого вините за тях?

Наско: Аз лично приемам не победата или загубата, аз оценявам нашата двойка по това, дали ние сме доволни от танцуването си или не сме. За нас най-важното нещо е това, как сме танцували, а не крайният резултат като класиране, защото всички знаем, че класирането в този вид спорт не винаги е реално.

Ани: Аз винаги виня себе си в загубите си не само в танците, а победите са повод за радост винаги, като се има в предвид, какъв колосален труд се крие зад тях.

Пътят към успеха според Вас?

Наско: Пътят към успеха е да се продължава напред във вярната посока и да вярваме в това, че всичко в танците ще стане по-добро и възможностите на българските спортисти ще стават все по-добри за развитието на нашите таланти.

Ани: Трябва да си железен психически, много талантлив, изключително работлив и най-вече много късмет, защото в много случаи, каквото и да направи човек резултата не му принадлежи.

Добрият танцьор – плод на талант или на работа?

Наско: Както съм запомнил от моя втори треньор, добрият танцьор - това е съчетанието на 1 % талант и на 99 % труд

Ани: И на двете разбира се.

Какво щяхте да правите, ако не се занимавахте със спортни танци?

Наско: Не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам какво щеше да ми поднесе съдбата, но мисля че ако не бях в танците щеше да е пак нещо свързано с изкуството.

Ани: Не бих могла да знам, все пак съм се занимавала с това половината си живот, кои знае.

От какво най-много се страхувате?

Наско: Аз лично най-много се страхувам от нещата, които могат да ни бъдат отнети без ние да можем да направим стъпка, която да ни ги върне.

Ани: От много неща, не бих искала да ги казвам.

Какви са плановете Ви за бъдещето? Като двойка и по отделно?

Наско: Плановете често се променят не желая сега да ги правя.

Ани: Ами в личен план, бих искала да завърша успешно това, което уча и най-вече да имам семейство, и деца, и мисля че съм на път да го осъществя, а като двойка бихме искали да отворим школа по танци в София.

Имате ли добри приятели танцьори? Конкуренцията остава само на паркета или се пренася и в личния живот?

Наско: Мога да заявя, че имаме доста добри приятели танцьори и се гордеем с това нещо, защото според мен този красив спорт не трябва да допуска на танцовите двойки да се озлобяват извън танцовият паркет.

Ани: Имаме приятели, аз мога да кажа че сред тях имам наистина добри приятели, но те не се състезават.

Коя е любимата ти книга, филм?

Наско: Любимият ми филм това е “DreamGirls” с участието на Beyonce, а книга - това е романът “Тютюн”

Ани: Много са книгите, филмите наистина също.

Какво ви дразни, и какво ви привлича в хората?

Наско: Винаги в хората ме е дразнело лицемерието и лъжата, привличат ме хора с магнетизъм и тези, който знаят какво искат, и как да го постигнат.

Ани: Дразни ме двуличието, неискреността, студенината в хората, това което ме привлича е едно и то е добротата.

За какво мечтаете?

Наско: Мечтая за добро развитие в живота като цяло.

Ани: За хармония това е.

 

Атанас Месечков - Ана Дончева - Държавно Първенство по Спортни Танци - Латина, Пловдив 2007 - Румба

 

Има ли въпрос, който винаги сте искали да ви бъде зададен, но никой никога не ви го е задал? Ако има такъв, чувствайте се напълно свободни да си го зададете и да отговорите на него!

Наско: Ми, може би въпросът, който искам да ми се зададе е този:

Кой ми помогна да достигна до тук ?

Аз бих отговорил, че благодаря на семейството ми и в частност майка ми, която ме е подкрепяла и продължава да ме подкрепя в моите решения и действия, през всичките години, всички учители, директори и приятели, които са подпомогнали нашето развитие с разбиране и подадена ръка.

Ани: Никои никога не ме е питал дали съм щастлива, последно имаше такъв въпрос в един лексикон който попълвах в 4ти клас.

 

Първа Част на Интервюто с Атанас Месечков - Ана Дончева!

 

Екипа на BGDance, още веднъж благодари на Наско и Ани за интересното интервю!