Самото име “Пасо Добле” от испански означава “Две Стъпки”, и трябва да бъде различавано от “Пасо А Дос”, което означава “Танц За Двама”. Названието “Две Стъпки” се дължи на маршовата същност на стъпките, които се броят “1(раз) 2(два)” за “Леви Десни”.

Това трябва да се отличава от алтернативното описание “Испанска Стъпка”, така наречен, защото се прави само една стъпка на всеки удар на музиката.

Пасо Добле е един от многото Испански народни танци свързвани с различните аспекти на Испанския живот. По подробно, Пасо Добле се основава на Коридата. Този танц рисува портрета на Торерото (мъжа) и неговия плащ (жената), и се танцува на характерната маршова музика използвана за шествието в началото на корида. Бикоборството датира от древния Крит, но едва през 1700-те години се пренася в Испания. Самия танц става популярен сред висшата класа на Париж през 1930-те години и усвоява доста Френски имена за много от стъпките.

Състезателната форма на танца Пасо Добле се танцува с изпъчен гръден кош, ниски и широки рамене, и с задържана назад, наведена леко напред и надолу глава, (“дръж погледа си върху бика”). Тежестта на тялото е напред, но повечето стъпки напред тръгват през пета. Често хореографията се прави на мелодията “Еспания Кани” (Испанският, Цигански Танц), които има 3 кресченда в музиката. Тези подчертани моменти обикновено се свързват в хореографията с драматични пози, в синхрон с драматичната природа на самия танц.

Click here to view the embedded video.

Оригинала на статията може да видите тук – History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.

Когато английският учител по танци, Пиер Марголие посетил Куба през 1952 година, разбрал, че понякога танцът Румба се танцувал с допълнителни удари. Това било нововъведение представено през 1948 година от музиканта Енрике Джорин, който комбинирал двата Кубински танца “Дансон” и “Монтуро”. Когато Пиер се завърнал във Великобритания започнал да преподава тези нови стъпки като съвсем отделен танц.

Името на танца произлиза от Испанското “Чача”, което означава “бавачка” или от “чачар”, означаващо “да дъвчеш листата на Кока”, или от “чар”, означаващо “чай”, или най-вероятно от бързия и жизнерадостен Кубински танц – Гуарача. Този танц се популяризирал в Европа още преди края на века. Например, той бил включен в програмата на “Последното Събиране” на Данси Нейл в “Купър Ангъс” в Шотландия през 1898 година.

Предполага се, че името Ча Ча е възникнало, звукоподражателно на звука на стъпалата при изпълнението на шасето, което е включено в много от стъпките. Това обяснява, защо някой хора са го наричали Ча Ча Ча следвайки ритъма:

докато, други са го наричали Ча Ча следвайки ритъма:

Различавало се само по това, на кой удар на музиката е акцентиран с танцуване: 4-тия удар в първия случай, 1-вия удар във втория случай.

През 1954 година, танца е описан като “Мамбо с ритъм от гуиро”. Гуиро е музикален инструмент състоящ се от кух дървен цилиндър назъбен по повърхността. Също така се предполага, че името “Ча Ча” произлиза от звука на семената в гуирото, когато се разклати.

Танцът Мамбо идва от Хайти, а за първи път е представен на Запада през 1948 от Прадо. Думата “Мамбо” е името на Вуду жрица от религията, донесена от чернокожите от Африка. Така става ясно, че Ча Ча произлиза от ритуалните танци практикувани в Западна Африка. Съществуват три форми на танца Мамбо: единична, двойна и тройна. Тройната има пет стъпки за един такт, и точно това е варианта, от който се е развил танца Ча Ча.

Танца Ча ча, обикновено се танцува на музика около 120 удара в минута. Стъпките се изпълняват върху ударите със силно, рязко движение на ханша докато се изпъне коляното във времето между ударите. Тежестта се разпределя хубаво напред, със стъпка напред от пръсти към цяло стъпало и се изпълнява с минимално движение на горната част на тялото. Шасето на 4 & 1 се използва, за да подчертае стъпката на удар “раз”, която би трябвало да се задържи малко повече от останалите стъпки, за да се свърже танцовото подчертаване с удара на музиката.

Click here to view the embedded video.

Оригинала на статията може да видите тук – History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.

Произходът на този танц се свързва с Африканските чернокожи роби, които са били доведени в Куба, чиито танци наблягали повече на движенията на тялото, отколкото на краката. Мелодията за този танц се е считала за маловажна в сравнение със сложните преплитащи се ритми, създавани от причукване на тенджери, лъжици, бутилки и други.

Този танц се развил в Хавана през 19 век посредством комбинирането му с танца Контраданца. Самото име “Румба”, може би произлиза от термина “румбосо оркестра” (“rumboso orquestera”), който се използвал за означаване на танцова група през 1807 година. Въпреки това на Испански, думата “румбо” (“rumbo”), означава “път, маршрут, курс”, “румба” (“rumba”) означава “натрупвам състояние”, и “рум” (“rhum”), е опияняващ ликьор популярен на Карибите, всяко от тези значения може да е било използвано описателно при възникването на танца. Също така се смята, че името произхожда от Испанската дума за “Кароусъл” (“Carousel” – въртележка). Провинциалната форма на танца Румба в Куба се описвала като пантомимно изобразяване на животните от селския двор, и било по-скоро показване отколкото обособен танц. Стабилното поддържане на раменете по време на танцуването, най-вероятно произтича от начина, по които са се движели робите докато са носили тежките си окови. Стъпката наречена “Кукарача” била стъпкване на хлебарка. “Спот търн” означавало разходка около рамката на колело на каруца. Популярната мелодия за Румба “La Paloma” била известна в Куба през 1866 година.

Танцът Румба бил представен в САЩ през 1930-те години като смес от провинциалната Румба и танците Гуарача, Сон, и Кубинското Болеро (нямащо нищо общо с Испанското Болеро). Особено популяризиран, танца Румба, бил през 1935 от Джордж Рафт, който изиграл ролята на приветливия танцьор, който печели сърцето на богата наследница чрез танца, във филма “Румба”, въпреки че мъжката партия на танца е изиграна предимно от Франк Велоз.

Английският учител по танци, Пиер Марголие посетил Хавана през 1947 година и решил, че танца Румба се танцува с пресечена стъпка (break step) на 2-рия удар от такта, вместо на 1-ят, както е в Американската Румба. Това не е напълно вярно, тъй като “удара” на музиката по традиция се определя от ритъма на “Клаве” (две пръчки, които се удрят една друга). Клавите се удрят на ½ от удара на бройките 1, 4, 7 на първия такт от двутактова фраза, и на ½ от удара на бройките 3, 5 на вторият такт. Отброявайки пълните удари, това отговаря на 1-ят удар, ½ от удара преди 3-тия, и 4-тият удар на първия такт, и 2 и 3-я удар на вторият такт. Теоретически, трябва да се изтанцуват 5 стъпки по време на двата такта, за да се следва ритъма на Клаве. Но вместо това, било решено да се танцува само единия такт от последователността на ударите с Клаве. Американската Румба се танцува на първия такт на Клаве удара. Пиер решил да използва вторият такт, стъпвайки на 2-я и 3-я удар, и добавил стъпка на 4-я удар по неясна причина. Той пренесъл това във Великобритания, заедно с много стъпки, които научил от Пепе Ривера в Хавана. Тези стъпки заедно с танцуването на пресечената стъпка на 2-я удар вместо на 1-я, след много години на разгорещени дебати през 1940-те и 1950-те, станали част от стандартизираната Международна Кубинска Румба.

Клаве

С пренасянето на тежестта от единия на другия крак на 1-я удар и отсъствието на реална стъпка на този удар, танца придобил много чувствен характер. Първият удар е силното време в музиката, но всичко, което се движи на това време, са само бедрата, така че музиката подчертава движението на ханша. Това, заедно с бавното темпо на музиката, прави танца много романтичен. Стъпките се изпълняват на 2-я,3-я и 4-я удар. Пренасянето на тежестта и завъртанията се изпълняват на половинките между ударите. Отново, както и в Самба, тежестта се поддържа на предната част на тялото, със стъпка преминаваща от пръсти към цяло стъпало и с минимално движение на горната част по време на стъпката.

Click here to view the embedded video.

Оригинала на статията може да видите тук – History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.

Статията е изготвена и любезно предоставена от Don Herbison-Evans.
Превод : Константин Георгиев.

През 16 век Португалците довели много роби от Ангола и Конго в Бразилия, които със себе си пренесли своите танци – Катерете, Емболада и Батугу. Тези танци били определени като греховни от Европейците, тъй като те включвали докосването на коремната област около пъпа. Танца Емболада бил за крава с топки на рогата, които се слагат за безопасност и се превърнал в назователен термин за “глупак, смешник”. Танцът Батуге станал толкова популярен, че Мануел I (Крал на Португалия 1495-1521 година) издал закон, който го забранява. Той бил кръгов танц със стъпки наподобяващи тези от танца Чарлстон, придружени от ръкопляскане и потропвания и перкусия, и една двойка, която танцува в центъра на кръга.

Комбиниран танц се развил през 30-те години на 19 век. Той включвал сложните фигури от танците на чернокожите и въртеливите движения и поклащания на тялото от местния танц Лунду. По-късно, към този танц били добавени и карнавалните стъпки като тези от танца Копакабана (кръстен на известния плаж до Рио Де Жанейро). Постепенно, членове на висшето общество в Рио възприели танца, въпреки това, частично го променили, за да бъде изпълняван в затворена стандартна позиция (те знаели тази позиция, като единствената правилна за танцуване на, каквото и да е). Тогава танца бил наречен “Земба Куека” и бил описан през 1885 година като “изящен Бразилски танц”. По-късно бил назован “Месемба”. Произхода на името “Самба” не е напълно изяснен: може би е изопачаване на “Семба”, друго мнение е, че произлиза от думата “Замбо”, която означава “дете на чернокож и местна жена”.

Напред във времето, танцът бил обединен с танца Максиксе. Този танц също по произход бил Бразилски и представлявал, танц, който се изпълнявал в кръг и приличал на танца “Две Стъпки” и е кръстен на бодливия плод на кактус, въпреки че в в момента думата се използва в Португалия и значи корнишон.

Танцът Максиксе бил представен в САЩ в началото на 20-ти век. Станал популярен в Европа след демонстрация в Париж в първите години на 20-ти век. Тогава бил описан като танц, със стъпките на Полката изпълнени на музиката на Кубинската Хабанера. В днешно време, танцът Самба все още включва стъпка наречена Максиксе, която се състои от шасе и точка.

Вид Самба, наричан Кариока (значещ: от Рио Де Жанейро) бил съживен във Великобритания през 1934 година. Той бил популяризиран от Фред Астер и Джинджер Роджърс в първият им съвместен филм: “Flying Down to Rio”. Кариока се разпространил в САЩ през 1938 година. През1941 година, популярността му била значително повишена от изпълненията на Кармен Миранда (Maria do Carmo Miranda da Cunha) в нейните филми, особено във филма “That Night in Rio”.

Танцът Самба бил допълнително популяризиран през 50-те години на 20 век от Принцеса Маргарет, която играела водеща рола в Британското общество. Този танц бил оформен за международно разпространение от Пиере Марголие през 1956 година.

Танцът Самба, в сегашната му международна форма все още включва фигури с много различни ритми, разкриващи разнородния му произход, например: Бота Фого се танцува в ритъм “1 & a 2” ¼ ритъм, докато Начъръл Ролс се танцува в по-простия ритъм “1 2 &” ½ ритъм. Танцът все още запазва движението на ханша на половинките от ритъма между стъпките (така наречения “самба тик”), изправена позиция на торса, и танцуването с тежест напред върху сгънат крак.

Оригинала на статията може да видите тук – History of Latin-American Dancing от Don Herbison-Evans.

Резюме

Тази статия проследява историята на спортните танци от програмата на Международните Шампионати : Самба, Румба, Пасо Добле, Ча-Ча и Джайв.

Въведение

Много от популярните танци по света произхождат от Латинска Америка, например Болеро, Каримбо, Конга, Куека, Кумбия, Джоропото, Ламбада, Макарена, Мамбо, Меренге, Руеда и Салса. Три подобни танца – Самба, Румба и Ча-ча, плюс Пасо Добле от Европа и Джайв от Северна Америка, са били избрани и сега се изпълняват по целия свят като латиноамерикански танци в интернационалната програма на спортните танци, а така също и за удоволствие. Тези танци се изпълняват от двойки, обикновено се състоят от кавалер и дама. Хвата при тези танци се променя в зависимост от изпълняваната фигура, понякога е затворен стандартен хват, понякога партньорите се държат само с една ръка. Фигурите в тези танци са стандартизирани и категоризирани в няколко нива на обучение с международно съгласувани елементи, техника, ритъм и темпо. Но не винаги е било така. Тези латиноамерикански танци са били представени само в Западно европейското общество през 20-ти век, и имат малко по-различни източници през предходните епохи.

Романските езици (например : Италиански, Френски, Испански, Португалски и Румънски) произтичат от древния латински език, и определят една култура, която се е разпростряла върху съществена част от Северна и Южна Америка. Три танца от този район плюс един от Испанско-Френския район и един от САЩ представляват групата от танци, която сега е международно установена като групата на “Латиноамериканските” танци. Трябва да се отбележи, че термина “Латиноамерикански” е по-скоро абревиатура на “Латино и Американски”, отколкото препратка към района на Латинска Америка.

Трите танца от Латинска Америка се развиват като сливане на Местни, Европейски и Африкански форми. В самото начало, Европейските завоеватели довели от различните части на западна Африка, африканци, които ползвали за роби в големи участъци на двете части на Америка. Това се случвало, главно заради трудностите, които изпитвали европейците в убеждаването на местното население да работи за тях. Били доведени, толкова Африкански роби, че през 1553 били по многобройни в Мексико от самите европейци, и вицекралят Луис Де Веласко, убедил Чарлс V от Испания да забрани по-нататъшните вливания на африканци.

Танцуването играело съществена роля и в трите съставни култури : Европейската, Африканската и Местната. През 1569, вицекралят на Мексико заповядал Ацтекския Календарен Камък да бъде заровен, защото основното забавление на африканците било да танцуват около него. Впоследствие, Веласко постановил, танцуването да бъде разрешено само Неделите и празничните дни, и то само следобедите от 12 до 18 часа.

През 17 и 18 век, постепенното сливане на трите култури дало началото на нова такава : Креол. Тъй като европейските танци били внесени в Латинска Америка, те били възприети и “креолизирани”. В Куба, Контраданса станал, Контраданца Хабанера (бе. ред. от Хавана) със синкопиран ритъм :

През годините, с развитието на танца, името било съкратено на “Дансон”. По-късно, музиката станала още по-синкопирана с обвързването на тактовете с ритъма :

Този ритъм бил използван още през 1795 година в Бразилия в “Modinha” (любовна песен), която станала популярна в Европа в края на 19 век. Сложните синкопирани ритми вече са характерна черта на всички латиноамерикански танци. По-бавна пречистена версия на ритъма се развила с краткото име : “Сон”.

Очаквайте кратката история на всеки един от „Латиноамериканските“ танци включени в международната състезателна програма!

Оригинала на статията може да видите тук – History of Latin-American Dancing от Don Herbiso-Evans.