Източник: www.dancesport.ru

Източник: www.dancesport.ru

Спортните танци – спорт или изкуство? Удоволствие или работа?

Наско: Тук мога да кажа, че спортните танци са спорт, съчетан с изкуство и работа, от която изпитваш дадено удоволствие, когато си удолетворен от нея.

Ани: Изкуство и удоволствие.

Суеверни ли сте? Имате ли си някакъв ритуал за късмет, и какъв е той?

Наско: Да, аз съм суеверен – имам ритуал, за който дори Ани не знае. Не бих го споделил и тук, защото това е нещо, което искам да остане лично J

Ани: Аз лично не сам, нямам ритуал, опитваме се да се абстрахираме от останалите по време на състезание. Аз си казвам на ум нещо преди да излезнем на паркета, но то е доста лично.

Имате ли си девиз? Какъв е той?

Наско: Да моят е “Танцувай, за да се чувстваш жив”

Ани:Аз нямам

Кое състезание никога няма да забравите?

Наско: Мисля, че едно е състезанието, за което аз се сещам всяка сутрин като отворя очи и всяка вечер щом заспя – това е преди 8 месеца състезанието в град – Русе, там аз си извадих капачката на коляното, но това не ми попречи да изтърпя болката и да продължа напред до 3-тото място.

Ани:Ами едно състезание във Виена, ние бяхме единствената Българска двойка която достигна до полуфинала при състезатели над 19 години, беше страхотен успех.

За кое състезание, никога не искате да си спомняте?

Наско: Няма такова състезание, защото дори и да е било лошо представянето ни, то ни е накарало да си отговорим на въпроси защо се получи така и следователно то също ни е помогнало за нашето развитие.

Ани:Ами аз и сега не искам да си спомням.

Click here to view the embedded video.

Атанас Месечков – Ана Дончева – IDSF Open Пловдив 2007 г. – Ча-Ча

Доволни ли сте от начина, по който танцувате?

Наско: Доволни сме от това, което има между нас и от това, което можем да постигнем заедно в един танц. Една танцова двойка, ако каже, че напълно е доволна вярвайте ми, че тя е излъгала, защото винаги има какво ново да научиш.

Ани: Аз лично съм доволна от това което сме постигнали, разбира се винаги има какво още да се постигне.

Имали ли сте някога проблеми в двойката, как ги решавате?

Наско: Всяка една двойка е имала и ще има проблеми, важното е да се подхожда с разбиране и да не се избързва с крайни действия и изказвания, както аз казвам намери малко време, преброй до 10, когато е трудно и тогава се изкажи

Ани: Разбира се че сме имали, решаваме ги с разговори, спокойно и търпеливо.

Как приемате победите и пораженията? Кого вините за тях?

Наско: Аз лично приемам не победата или загубата, аз оценявам нашата двойка по това, дали ние сме доволни от танцуването си или не сме. За нас най-важното нещо е това, как сме танцували, а не крайният резултат като класиране, защото всички знаем, че класирането в този вид спорт не винаги е реално.

Ани: Аз винаги виня себе си в загубите си не само в танците, а победите са повод за радост винаги, като се има в предвид, какъв колосален труд се крие зад тях.

Пътят към успеха според Вас?

Наско: Пътят към успеха е да се продължава напред във вярната посока и да вярваме в това, че всичко в танците ще стане по-добро и възможностите на българските спортисти ще стават все по-добри за развитието на нашите таланти.

Ани: Трябва да си железен психически, много талантлив, изключително работлив и най-вече много късмет, защото в много случаи, каквото и да направи човек резултата не му принадлежи.

Добрият танцьор – плод на талант или на работа?

Наско: Както съм запомнил от моя втори треньор, добрият танцьор – това е съчетанието на 1 % талант и на 99 % труд

Ани: И на двете разбира се.

Какво щяхте да правите, ако не се занимавахте със спортни танци?

Наско: Не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам какво щеше да ми поднесе съдбата, но мисля че ако не бях в танците щеше да е пак нещо свързано с изкуството.

Ани: Не бих могла да знам, все пак съм се занимавала с това половината си живот, кои знае.

От какво най-много се страхувате?

Наско: Аз лично най-много се страхувам от нещата, които могат да ни бъдат отнети без ние да можем да направим стъпка, която да ни ги върне.

Ани: От много неща, не бих искала да ги казвам.

Какви са плановете Ви за бъдещето? Като двойка и по отделно?

Наско: Плановете често се променят не желая сега да ги правя.

Ани: Ами в личен план, бих искала да завърша успешно това, което уча и най-вече да имам семейство, и деца, и мисля че съм на път да го осъществя, а като двойка бихме искали да отворим школа по танци в София.

Имате ли добри приятели танцьори? Конкуренцията остава само на паркета или се пренася и в личния живот?

Наско: Мога да заявя, че имаме доста добри приятели танцьори и се гордеем с това нещо, защото според мен този красив спорт не трябва да допуска на танцовите двойки да се озлобяват извън танцовият паркет.

Ани: Имаме приятели, аз мога да кажа че сред тях имам наистина добри приятели, но те не се състезават.

Коя е любимата ти книга, филм?

Наско: Любимият ми филм това е “DreamGirls” с участието на Beyonce, а книга – това е романът “Тютюн”

Ани: Много са книгите, филмите наистина също.

Какво ви дразни, и какво ви привлича в хората?

Наско: Винаги в хората ме е дразнело лицемерието и лъжата, привличат ме хора с магнетизъм и тези, който знаят какво искат, и как да го постигнат.

Ани: Дразни ме двуличието, неискреността, студенината в хората, това което ме привлича е едно и то е добротата.

За какво мечтаете?

Наско: Мечтая за добро развитие в живота като цяло.

Ани: За хармония това е.

Click here to view the embedded video.

Атанас Месечков – Ана Дончева – Държавно Първенство по Спортни Танци – Латина, Пловдив 2007 – Румба

Има ли въпрос, който винаги сте искали да ви бъде зададен, но никой никога не ви го е задал? Ако има такъв, чувствайте се напълно свободни да си го зададете и да отговорите на него!

Наско: Ми, може би въпросът, който искам да ми се зададе е този:

Кой ми помогна да достигна до тук ?

Аз бих отговорил, че благодаря на семейството ми и в частност майка ми, която ме е подкрепяла и продължава да ме подкрепя в моите решения и действия, през всичките години, всички учители, директори и приятели, които са подпомогнали нашето развитие с разбиране и подадена ръка.

Ани: Никои никога не ме е питал дали съм щастлива, последно имаше такъв въпрос в един лексикон който попълвах в 4ти клас.

Първа Част на Интервюто с Атанас Месечков – Ана Дончева!

Екипа на BGDance, още веднъж благодари на Наско и Ани за интересното интервю!

Наско: Може би най-добре бих казал за себе си –човек, който обича изкуството и най-вече танците.

Ани: Казвам се Ана Дончева,на 21години. Зодия козирог.

Доста време отсъствахте от състезателният паркет. Каква е причината? Кога отново ще ви видим на танцовия подиум?

Наско: Да, вярно е, че отсъствахме дълго време. Причината е в моето здравословно състояние, претърпях много тежка операция на главата и се наложи известно време да сме встрани от състеателните двойки, но се надяваме съвсем скоро да сме отново на паркета.

Ани: Имахме здравословни проблеми, които бяха достатъчно сериозни, за да нарушат тренировъчният ни процес за дълго време.

Кой ви запали по танците? Кога за пръв път влязохте в залата?

Наско: За първи път влезнах в залата на 6 години, сега съм на 20 и мога да кажа, че не съм сгрешил с избора си. Нещото, което ме впечатли беше красивата треньорка, която преподаваше тогава в едно читалище към клуб “Дъга-София”.

Ани: Никой така да се каже не ме е запалил, сама исках да отида и да видя какво представлява този спорт, бях на 10 години и отидох една вечер сама, и на следващият ден съобщих на родителите ми, че ще ходя на танци. Аз преди съм се занимавала и с балет и с джаз-балет, но спортните танци ме спечелиха определено.

Click here to view the embedded video.

Атанас Месечков – Ана Дончева Представяне на Финалистите на IDSF Open Пловдив 2007 г. – Самба

От кога танцувате заедно? Как станахте двойка?

Наско: Танцуваме заедно вече почти 5-та година, при нас стана много интересно. След като станах шампион на България тогава с Яна Акимова прекратихме състезателната ни кариера и аз се бях отчаял, но отидох на едно састезание в София във военният клуб и там срещтнах Ани. След дълги смс-и и една безсънна нощ след състезанието, след два дни аз пристигнах в Пловдив, от тогава на сам ние сме заедно.

Ани: Ами мисля, че вече са 5години, аз бях на 16, Наско беше дошъл да гледа едно състезание в София, аз тогава танцувах с друго момче и стана така, че той ме хареса, от там нататък нещата се развиха много бързо.

Двойка ли сте и извън паркета? Какво мислите за този тип взаимоотношения между партньорите? По-скоро пречи или по-скоро помага на двойката, ако са гаджета?

Наско: Не, ние не сме двойка извън танцовият подиум. Аз лично мисля, че до някаде помагат, но и до някъде пречат тези отношения, но нека оставя Ани да си каже нейното мнение тук.

Ани: Ха ха ха, не, не сме двойка извън паркета противно на очакванията, никога не сме били. Просто с Наско сме много близки. А колкото до това какво мисля за подобен тип отношения, никога не съм ги имала, тъй че не знам какво да кажа, нямам определено мнение, според мен това дали една двойка е заедно и на паркета и в живота, може да допринесе и в двете области и все пак нещата са строго индивидуални

Къде живеете, къде тренирате?

Наско: Аз живея в София, Ани – в Пловдив, но от година може би и двамата сме в София. Тренираме както в София така и в Пловдив.

Ани: Аз живея в Пловдив и София, тренираме главно в София, защото е по-удобно и за двама ни.

Какво образование имате? Продължавате ли го? Къде и какво?

Наско: Аз имам средно образование за дизайн на текстилно облекло, сега съм студент първа година по Танцов театър и актьорско майсторство в Нов Български Университет в София.

Ани: И двамата имаме средно за сега, аз завърших хуманитарна гимназия в Пловдив, сега уча в Нов Български Университет в София, специалност психология – редовно.

С кои треньори работите?

Наско: Нашият треньор, на когото дължим нашите успехи е Ивайло Тончев .

Ани: От 3 години главния ни треньор е Ивайло Тончев. Той се грижеше за всичко от хореографиите ни до костюмите и прическите ни на сцената, стил, излъчване, въобще цялостен поглед върху танците, за което много искам да му благодаря.За съжаление Ивайло замина миналия месец за Щатите да работи и тренира .И двамата с Наско се надяваме да продължи да се развива и танцува, защото той е наистина талант.

Имате ли си строго изградена система, по която тренирате? Каква е тя?

Наско: Всяка една добра танцова двойка има правила и система, може би, по която тренира, но трудно може да се опише в едно интервю.

Ани: Ами не знам дали е строга система, все пак се занимаваме професионално, но се стремим да има разговор в двойката, да обменяме идеи, опитваме се да не се караме, защото това никога не е помагало. Задължително всяка тренировка се започва със stretching програма, която трябва да се изпълни както трябва, иначе риска от травми се увеличава многократно. След тренировка пием магнезий, за мускулите, и преди състезание правим силови тренировки, които имат за цел да ни направят по-издръжливи, особено на финала, когато е изключително важно енергията в танца да е разпределена по равно в 5те.

Върху, какво наблягате по време на тренировките?

Наско: Винаги сме се стремели да се докоснем до усещането и до това нашите танци да се доближават до самите нас. Наблягаме комплексно на много неща.

Ани: Ами моето мнение е, че има два типа двойки-чувстващи и технични. Ние сме от първия тип. Това винаги е било по-важно за нас като двойка. Преживяването на танца в емоционален план е създало стила ни на танцуване. Затова в нашите тренировки така и когато преподаваме, се стараем да се усещаме един друг, движенията да са натурални, не изкуствени, тялото на единия да е продължение на това на другия.

Спортните танци са много натоварващ спорт. Какво Ви е мнението за стимулантите и използвате ли такива? Как поддържате форма?

Наско: Мисля, че всеки уважаващ себе си състезател е с ясното съзнание, че стимулантите са забранени и са вредни за здравето. Аз лично смятам, че човек има достатъчно сили и ако вярва в себе си може да се справи и с най-тежкия финал.

Ани: Не използваме стимуланти, не мисля че неща от сорта на саргенор се броят за такива, защото действието им е по-скоро психологично, смисъл вземайки нещо, каквото и да е, ако на етиката е казано, че помага, човек си внушава, че е така и това си е един вид много добро стимулиране. Ами аз никога не съм ходила на фитнес, имаше момент, в който тичах сутрин, но се отказах, предпочетох съня. И досега е така-просто гледам да се наспивам, иначе правя stretching, така поддържам мускулите във форма.

Имате ли си любими танци и кои са те?

Наско: Както скоро казах в едно интервю за вестник 24 часа моят любим танц е самба защото тя е танц, събрал съчетанието на страст ритъм и усещане.

Ани: Ами да, мисля, че имаме, моят е румба, на Наско е самба.

Click here to view the embedded video.

Атанас Месечков – Ана Дончева – IDSF Open Пловдив 2007 г. – Румба

Къде предпочитате да се състезавате, в България или в чужбина? Имате ли любими състезания и кои са те?

Наско: Също пак ще цитирам своите думи от вестника “Разбира се че в България чувството, което носи родината ти е много по-красиво и душевно ти носи по-голямо удолетворение, но в чужбина хората приемат по-сериозно този спорт и това също те кара да се чувстваш ок …

Ани: Ами всъщност не знам, зависи от организацията на състезанието, в България не е лесно да се постигне това, което е в чужбина. Просто хората са с друг манталитет, ръкопляскането там е за всички – не само за любимците или познатите двойки.

Какво мислите за съдийството в спортните танци като цяло?

Наско: Мисля, че съдийството в дадени случаи е обективно, но по-често субективно според мен.

Ани: Няма да навлизам в тази тема, защото е обширна, това което ще кажа е, че не е такова каквото трябва да бъде, моят съвет е по-малко сделки и повече танци.

Имате ли любими танцьори? Кои са те?

Наско: Да, аз имам това е Славик Крикливий и Ана Мелникова ,те са моите фаворити –хората, които ме зареждат и ме карат да обичам танците още повече и повече.

Ани: Ами аз имам, това са Славик и Карина.

Кои смятате за най-сериозни конкуренти на паркета?

Наско: Всяка една добра двойка е сериозен конкурент. Това е много относително днес едни може да се представят добре – утре други, за това аз не мога да дам точен отговор на този въпрос.

Ани: Всички двойки, които полагат повече усилия, всички онези, които просто са по-талантливи.

Практикувате ли други стилове танци, освен спортните?

Наско: Да аз изучавам класически балет, модерни танцови техники, аржентинско танго, а от скоро и джаз, но тези танци ги изучавам на много по-задно ниво от спортните танци.

Ани: Аз не към момента, но Наско да, все пак това учи.

Какво правите като ви остане свободно време?

Наско: Свободното ни време е твърде малко. Аз обичам да го прекарвам с роднините си и близките ми приятели някъде извън шумотевицата и напрегнатите дни.

Ани: Чета книги, спя и най-вече се старая да обръщам внимание на приятеля ми, когото много обичам.

Какви трябва да са, според Вас, взаимоотношенията в двойката, за да върви напред в развитието си? Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър партньор / партньорка?

Наско: Мисля че най-важното е разбирателството и умението да простиш грешката на другия понякога, а хармонията в двойката трябва да е нещото, което води към успех двама души.

Ани: Ами от опит мога да твърдя, че партньора се учи да е добър, той никога не е добър в началото. Просто няма как да знаеш, как да си добър, без първо да се сблъскаш с всичко у другия човек. За мен отношенията трябва да са хармонични, единия да не властва над другия, да има разговори, много търпение. Човек първо трябва да се вглежда в собствените си грешки, защото в противен случай рискува да остане сляп за собствените си недостатъци. Най-вече, в една двойка партньорите трябва да са опора един на друг. В крайна сметка, когато излезеш на паркета и знаеш, че през следващите часове ще си под прожекторите, единственият човек, на когото можеш и трябва да разчиташ, е партньора ти.

Какъв е най-големият ти недостатък?

Наско: Ще цитирам моята партньорка, която много обичам ,тя казва: “Наско много си твърдоглав”, и може би е права, но аз не го намирам за недостатък, въпреки че сигурно е

Ани: Може би, че прибързвам, също така лесно се обиждам, май са няколко недостатъците.

Какво най-много харесваш в себе си?

Наско: Харесвам най-много борбеният си дух и това, че до псоледно се боря във всяко едно отношение, дори и да е много трудно аз се боря до край.

Ани: В много случай нищо не харесвам.Не знам какво най-много харесвам, но знам какво най-много ми помага, мисля че мога да съм търпелива.

Какво най-много харесваш в партньора си?

Наско: Най-много харесвам Ани в това, че е човекът, който изтърпя трудният ми характер и продължава да е с мен

Ани: Като танцьор, Наско е много талантлив и много креативен, а в главата му гъмжи от идеи, хореографиите, които прави го доказват, а като човек най-много харесвам това, че е емоционален, затова намерихме общ език в началото.

Какво най-много те дразни в него?

Наско: Няма нещо което да ме дразни в нея.

Ани: Понякога е твърдоглав.

Има ли нещо, което бихте искали да промените в спортните танци? Какво е то?

Наско: Бих променил всички хора, които пречат на развитието на танците и гледат собственият си интерес.

Ани: Много са нещата, може би виждането на хората в танците, защото те все повече започват да заприличват на бизнес. И все по-малко на това което трябва да са – Изкуство.

Към Втора Част на Интервюто с Атанас Месечкков – Ана Дончева!

Екипа на BGDance, благодари на Наско и Ани за интервюто! Очаквайте скоро и Втората Част от него!

Дони Бърнс MBE*– Част 1

от Англия

с жена си Никол и кучето си,
Златен Ритрийвър

Dancesportinfo: Да говорим с теб за танци е нещо специално. Пол Килих беше казал в една “скандална” статия, че на световните шампиони се гледа като полубогове. Така че, ако съпоставим това към теб, ти трябва да си поне Бог! (Дони се смее). Та, отвъд любопитството, има ли някой друг в историята на танците, който има повече титли от теб?

Дони Бърнс : …(замисля се) Не мисля. Мисля, че най-близо до мен, със само една титла по-малко са Бил и Боби (Ървин – бел. ред.). За нещастие Боби не е между живите вече, което е една трагична загуба … на икона. Та, не мисля, че има по-титулувани от нас, Гейнър (партньорката на Дони в продължение на дълги години – Гейнър Фейруедър – бел. ред.) и аз държим рекорда притежавайки 15 световни титли.

Dancesportinfo: 15? Мислех, че са 14?

Дони Бърнс : Не, 14 Световни титли за Професионалисти – Латина и една титла от Световното по южно американски шоу програми. Така че са 15. Мисля, че това е своеобразен рекорд.

Dancesportinfo: Има няколко неща, за които бих искал да поговорим с теб. Понякога ни се струва, че в Англия, ако не да умира, то танцуването става все по-малко популярно, отколкото беше преди. Но чуваме от хората, че това е само за сметка на състезателното танцуване, не е така при социалното танцуване, то е много популярно. В други страни, състезателното танцуване е в разцвета си – Китай, Япония, Италия или Русия, на пример. Мислиш ли, че може да направим нещо, тук в Англия, за да увеличим популярността на състезателното танцуване?

Дони Бърнс : Всичко в танците и всичко в живота е преходно. Ако ми беше задал този въпрос преди 2 – 3 години, сигурно щях да отговоря, че ще е много трудно. Но всъщност, сега мисля, че да, колкото и да е чудно, това започна. Моето мнение е, моето скромно мнение е, че страните, които имат най-големи традиции, са тези, които изпитват най-големите проблеми в това отношение. На пример, Великобритания или Англия е страна с огромно танцово наследство и в тази страна, ние имаме огромен проблем с популяризирането на танците сред обществото. Някои от тези проблеми се основават на “Come Dancing” (дългогодишна танцова програма на BBC излъчвана между 1949 и 1998 година – бел. ред.) и факта, че те казваха “оу, това е Джоан, тя е чистачка на тоалетни през деня, а през нощта става принцеса”. Това са добри намерения, но те не ни направиха никаква услуга. По това време, не мисля, че танцуването правеше добра телевизия, а телевизията добро танцуване. Не мисля, че си помагахме по този начин. Винаги съм казвал на BBC и другите такива компании, не мисля, че е необходимо добрите идеи да включват телевизията и да се пресаждат в отминали вече събития. Никога не съм виждал логиката на това. Винаги съм препоръчвал, ако искаш да направиш танцова програма, започни с празен лист хартия и я проектирай според желанията си. Сега, за пръв път, изглежда, че се случва точно това в тази страна.

„Ако искаш да направиш танцова програма, започни с празен лист хартия и я проектирай според желанията си„

Dancesportinfo: Да не би да говориш за “Strictly Come Dancing” (програма на телевизия BBC, показана за първи път през 2004 година, в която участват известни личности и танцуват с професионалисти и състезатели по латино и стандартни танци – бел. ред.)?

Дони Бърнс : Да! Мисля, че това е добра програма, дори бих казал, чудесна. А пък, според мене е добре и за танцовия бизнес. Мисля, че този бизнеса премина през трудни времена, но вече сме по-добре и поехме по правилния път. И двете страни, скептиците и неодобряващите хора, които казват, че не е толкова добре, колкото е бил преди – и относително погледнато това наистина е така, и другите хора, които също казват, да, но все още е на нивото на Маркус и Карен, Дони и Гейнър, Крис и Хейзъл, и те са прави. Но ако се вгледате в социалното танцуване в страната, то всъщност е много по-развито, от колкото си мислите.
Страните, които споменахте, Китай на пример, Русия, те са от много по-скоро в танците, и мисля, че те сега изживяват разцвета, който ние изживяхме преди 40 или 20 години. Точно това се случва с тях в момента. Затова, не съм сигурен дали танците по света се развиват или не, или се преразпределят чисто географски.

Dancesportinfo: Това е интересна гледна точка.

Дони Бърнс : Не съм сигурен в това! Така мисля.

Dancesportinfo: Някои хора, с които разговарях, казаха, че около преди 20 години, другите страни са гледали от Англия, от английския напредък в танците, и са развили и подобрили “плана”, по който танцуването премина на по-високо ниво. Сега Англия се оказва догонваща…

“Така че, е повече въпрос на жажда за успехи и вродена артистичност в индивидите, отколкото на системата на страните!”

Click here to view the embedded video.

Дони Бърнс : Не съм сигурен, че това е план… Да вземем Италия например. Съществува мита, че Италия е голяма, силна, огромна, сполучлива, успешна, преуспяла, известна, популярна, много популярна. Не се съмнявам, че италианските танцьори са великолепни, от друга страна, преди 20 години търсех Италия в програмите, ако проверите ще видите, че бяха в началните кръгове, защото знаете, че те бяха съвсем в началото на развитието си. Всеки, всеки би поздравил Италия за учудващия успех и постижения, които осъществиха. Обаче, ако това, което чувам е вярно, броя на танцуващите в Италия значително намалява. Така че, мисля, че в числово изражение, Италия достигна максимума си. По тази причина, не мисля, че това е системата, която е значително по-добра.
Това, което се наблюдава в страните от бившия съветски съюз и комунистическите страни е, че разгръщат потенциала си. Което означава, че са артистични страни, които са генетично, в ДНКто, надарени с артистичност, жадни за успехи и относително нови в танците. И това е в пълна противоположност с вече доказали се страни, които не са нови, и в чийто живот, артистичното и материалистичното са станали по-непретенциозни. Така че, е повече въпрос на жажда за успехи и вродена артистичност в индивидите, отколкото на системата на страните! Все пак, не мисля, че ние британците сме добри в търговията. Като търговия и реклама, може би сме черната дупка на света! Но това значи ли, че нашата система е долнопробна? Не. Смятам, че това, което имат споменатите страни, е много талантливи танцьори и то, много такива.

Dancesportinfo: Ако погледнем юношеските състезания тук в Англия, ще видим седем състезаващи се двойки. Ако погледнем подобно състезание в Русия и виждаме 50, 70 или повече състезаващи се юноши. Според закона на вероятностите, по-голям е шанса да намериш истински шампион сред 50 състезателя, отколкото сред 5.

Дони Бърнс : Да, това е числово изразена статистическа игра. Но това, заради по-добрата система ли е? Не мисля! Ако системата в страната ни, която не може да се каже, че защитавам, тъй като винаги съм черната овца и винаги я критикувам. Защото вярвам, че е добра и искам всичко в страната, в която живея и изкарвам прехраната си да бъде по-добре. А ние сме твърде незаинтересовани и безучастни, и точно затова изгубихме толкова много. Но пък, за да бъда честен, не смятам, че е толкова зле, колкото се говори, ако влезна в ролята на адвокат на дявола, бих казал: Ако системата ни беше толкова лоша, нямаше да имаме 3-те най-добри състезания в света, които са наши. Няма никакво съмнение, че Blackpool, International и UK Open са 3-те най-престижни танцови събития в света. А това не е от нищо. Това е съчетание от традицията изградена с години и възприетата завършеност на тези събития. Не съм сигурен дали някъде другаде по света има дори едно събитие, което да се равнява по завършеност като нашата.

“Стигнах до логичния извод, че без школите за социално танцуване, с всичките деца в тях, нямаше да има спортни танци, в същия вид, който наблюдаваме”

Dancesportinfo: Това е вярно, но, на пример, ако погледнем резултатите от Blackpool, International или UK и особено тези от юношеските категории, ще видим, че най-добрите английски двойки стигат едва до полуфинала…

Дони Бърнс : И то ако имат късмет…

Dancesportinfo: Да! Обяснението, което чухме за тези резултати е, че децата в Англия са по-мързеливи. Но, те са бъдещето на танците. В края на краищата, днешните шампиони няма да ги има след 20 години…

Дони Бърнс : Мисля, че има нещо вярно в това, не смятам, че може да слагаме всички под един знаменател, но статистически погледнато, да, съгласен съм с това твърдение. И точно това казах.

Dancesportinfo: Друга причина, която ни беше изтъкната е, че в някои танцови школи, на децата дори не е казано за откритите турнири. Същевременно, те са извънредно горди получавайки сребърен или златен медал и са напълно убедени, че са достигнали най-висшата степен на танцуване.

Дони Бърнс : Ами, аз не смятам, че това е добра причина. Ще ви дам следния пример, когато аз бях дете, спечелих един единствен медал, сребърен медал. Моят треньор веднага ме пусна по състезанията.

Dancesportinfo: Точно това имаме в предвид, учителите обикновено не правят така.

Дони Бърнс : И да и не. Може би не го правят, защото вече е изключително скъпо! Другото нещо… да бъдем честни, до скоро имахме Пеги Спенсър, което беше общоизвестно име, имахме Бил и Боби (Ървин – бел. ред.), до някаква степен Майкъл Стилианос, Маркус и Карен (Хилтън – бел. ред.) до известна степен и Гейнър и аз, когато се състезавахме, и през всичките тези години ни показваха доста по телевизия BBC, което беше много добре за нас. Дори смятам, че в определена степен, почти бяхме станали общоизвестни имена в танците. Когато с Гейнър започнахме да завоюваме първите си успехи, и когато пресата започна да ни отразява по един или друг начин, защото тогава нямаше “Strictly Come Dancing” и всичките тези механизми, с които разполагаме в наша услуга сега, ние развивахме по-голямата част от публичността си на базата на лични контакти. С други думи имахме си личен представител – агент, все още работя със същия агент и той се занимава с тези неща. Извън по-голямата част от танцовите механизми, ние напредвахме с помощта на пресата. Първият въпрос, който ни зададоха, за да разберат дали сме добри, беше: “Участвате ли във формация?” (смее се) Защото най-популярното име, с което отъждествяваха танците по това време беше отбора по формейшън на Франк и Пеги Спенсър. И летвата, по която ни сравняваха дали сме добри беше, дали участваме във формейшъна на Пеги Спенсър. (смее се) Та, отне ни доста време, за да променим това статукво. А това си беше проблем, тогава.
Съгласен съм с вас, че в момента съществуват малко по-различни проблеми. Това беше един от споровете ми с IDSF, когато за пръв път се срещнах с тях, преди около 6 години. Те излязоха с едно невероятно становище, че се интересуват само и единствено от състезателното танцуване, и че школите по социално танцуване и децата в тях не са важни. Така и не можах да възприема това мислене, тъй като стигнах до логичния извод, че без школите за социално танцуване, с всичките деца в тях, нямаше да има състезателно танцуване, в същия вид, който наблюдаваме. Но по някакви причини, по това време, този ми извод беше пренебрегнат.

Dancesportinfo: Точно като футболните клубове, които се интересуват само от професионалния футбол, но не и от децата, които играят в училище или на игрищата.

Дони Бърнс : Да! Или както се казва, интересувам се само от горите, но не и от дърветата. Никога не съм можел да разбера това. Но мога да ви уверя, това беше протоколирано, че точно това казаха тогава. IDSF, по това време, не се интересуваше от социалното танцуване и такива танцови школи се смятаха за незначителни. За мен, ако се мине през системата с медалите, както направих аз в Глазгоу, и се продължи към състезанията, това е забележително постижение. Сега на континента, това, което се опитват да правят е да смесват професионалните танцови школи с аматьорските танцови клубове. Но не мисля, че това е много различно.
За да се върнем към началното ми виждане, смятам, че нещото, което имат в много в тези страни е хора жадни за успех и процес, който е с 10 – 15 години след нас. И причината, по която поддържам тази гледна точка, опитвайки се да я докажа е примера Германия, тя има същата система като Русия, Италия и т.н., но понеже германския цикъл на развитие е на фаза повече или по-малко с нашия, при тях също са останали прекалено малко добри състезатели. Имат някакви, но броят им вече не е толкова голям.

Dancesportinfo: Това ме навежда на един друг въпрос, вероятно труден за отговор. Трябва ли на аматьорите да се позволи да преподават? Чувал съм много доводи, защо не трябва, главният е, че те не са подготвени, не са готови, че не знаят, как да преподават. От друга страна, срещал съм много професионалисти, които знаят по-малко за това, как да преподават от аматьорите, защото всеки може да издържи изпит и да стане професионалист, не е необходимо да си танцьор за това! Е да, вярно е, че не е необходимо да си добър футболист, за да станеш треньор, но всеки може да отвори танцова школа и да преподава! Аз смятам, че професионалистите трябва да обучават най-добрите аматьори, те от своя страна трябва да могат да преподават на други, по-слаби аматьори, за да могат да заработват пари, с които да плащат уроците си при професионалисти. А може би по-слабите аматьори биха могли да обучават начинаещи, създавайки пирамида, в която професионалистите са на върха, а начинаещите и хората занимаващи се със социално танцуване са основата.

“Изглежда, че двойките или танцьорите, които имат най-малко, желаят да спечелят най-много”

Click here to view the embedded video.

Дони Бърнс : Ами, задаваш доста добри въпроси, но се страхувам, че няма черен и бял отговор. Има доста сиво в тях. Винаги търся причината… Живота е объркан, особено през 2004 година. Вероятно винаги е бил… И объркването идва от това, че в някой страни на някои аматьори се позволява да преподават. Дали е за добро или за лошо, това е факт. Сега не може да има състезание, в което условията за конкуренция да не са равни. От тази гледна точка за честно състезание, трябва де се приеме, че ако аматьори от определени страни имат право да преподават, трябва и аматьорите от другите страни да имат това право. Защото в противен случай, аматьорите, на които не им е позволено да го правят, се поставят в реално неизгодно положение. Това е напълно приемливо, според мен. Другата страна на монетата е, на пример аз и Гейнър, на нас не ни беше позволено да преподаваме. По мое време, когато бях аматьор, правилата в тази страна бяха, че ме можеше да изкараш и един паунд от танците, в противен случай трябваше незабавно да станеш професионалист. Не можеше да танцуваш в шоута, дори не можеше да спечелиш награда – пари. Имаше едно момче, на което се възхищавах много и бяхме в доста добри отношения по това време, той беше от Норвегия, името му беше Реймънд Михренген. Той беше световен шампион за аматьори, победиха ни с Гейнър за една оценка. Той спечели световното, ние спечелихме Blackpool, ние спечелихме европейското, той спечели International. Бяхме точно така, едната седмица побеждавахме ние, другата седмица побеждаваха те. По това време на него му беше позволено да участва в шоу програми, можеше да преподава и имаше спонсорство за около 20 000 паунда. Връщам се към 80-те, 1980 година. На нас с Гейнър не ни беше позволено да вземем дори пени. И си спомням, колко силно се усещаше този недостатък. Не става въпрос въобще за Реймънд, той беше великолепен човек и възхитителен танцьор и ни беше изключително трудно да ги победим, така че много уважавам Реймънд! И това, че беше от страна, където всичко беше доста благоприятно, Норвегия, толкова по-добре за него. Както и да е, ние представлявахме Шотландия, част от Великобритания, а във Великобритания всичко беше точно обратното. Нямахме нищо. Чувствах се доста ощетен, тъй като нито моите родители, нито тези на Гейнър бяха богати, затова се борехме. Борехме се достатъчно и без да има някой, който да ни спонсорира от главата до петите.
Но ще ви кажа така. Ако се върнем в самото начало на разговора, и ако мислим в правилната посока, че жаждата за успехи е това, което прави разликата, тогава бих отхвърлил разбирането, че материалните блага правят човека по-добър. Защото се оказва, че двойките или танцьорите, които имат най-малко, желаят да постигнат най-много. Сега, като доказателство на това мое твърдение, фактите, които искам да изложа са, че, от както позволихме на аматьорите да преподават и да участват в шоута, не съм видял подобрение на резултатите дори и с 1 %.

Dancesportinfo: Но на аматьорите не е позволено да преподават в тази страна, не е ли така?

Дони Бърнс : Не е така. Позволено им е да преподават под ръководството на професионалист в професионални школи, а сега вече име позволено да участват и в шоу програми. И не съм забелязал и 1 % подобрение на резултатите в световната ранглиста като следствие на тази политика.

Dancesportinfo: Бих поспорил, че това е общовалидно за всички. Разрешение е дадено само на ограничен брой от най-добрите аматьори…

Дони Бърнс : Какво значение има това? Мисля, че сме локализирали проблема, но не смятам, че сме намерили решението. Нямам нищо против аматьори, които преподават или участват в шоута. Наистина нямам, защото те се изправят до други хора, които могат да го правят. Не смятам, че това е проблем. Съгласен съм, че има проблем, но не съм съгласен, че това е решението.

“Нямам нищо против аматьори, които преподават или участват в шоу програми. Наистина нямам, защото те се изправят до други хора, които могат да го правят”

Dancesportinfo: Добре, какво решение би предложил?

Дони Бърнс : Не съм сигурен, че имам решение. Как някой да инжектира хората с артистична жажда?

Click here to view the embedded video.

Dancesportinfo: Може би представяйки им го по-рано, изграждайки ги по правилния начин…

Дони Бърнс : Това трябва да ти дойде отвътре. Може и да се прояви в подходяща среда, но пак е вътрешно. Има страшно много брънки по веригата, които правят успешния танцьор. Но в края на деня, най-важни са жаждата и емоциите! Не знам, как можеш да накараш някой да го притежава…може и да можеш да помогнеш по някакъв начин, но в края на краищата трябва да си дойде отвътре.

*MBE – Член на Ордена на Британската Империя, почетно звание давано от Кралицата!

Очаквайте Втора Част на Интервюто с Дони Бърнс!

Оригинала на интервюто може да видите тук: www.dancesportinfo.net

След обявения край на състезателната си кариера, 9 кратните Световни шампиони за професионалисти Латина и 7 кратни шампиони в Блакпул, Браян Уотсън и Кармен Винчели започнаха прощалното си турне. Пристигнаха в Русия на 10-ти Юни, само за един ден, и проведоха своето представление в Grand Marriott Hotel за гостите на танцов клуб GallaDance.

Преди прощалното си изпълнение като състезателна танцова двойка, Браян и Кармен отделиха малко време за читателите на DanceSport.Ru.

Click here to view the embedded video.

Кармен, Браян, вие приключихте със състезателното танцуване. Можехте да го направите по-рано или пък можехте да продължите да се състезавате още. Защо точно сега?

Кармен : Беше доста трудно решение и за двама ни. Оттеглихме се като състезателна двойка, но ще продължим да танцуваме в различни шоу програми. Избрахме да се откажем през тази година, защото в този момент и двамата се почувствахме готови да го направим. Преди това, нито аз, нито Браян бяхме готови да го сторим. Мисля, че избрахме подходящото време, защото ако се бяхме отказали преди година, щеше да е твърде рано за мен, а пък ако го бяхме отложили с една година, Браян трябваше да чака прекалено дълго. Сега сме в разцвета си и мисля, че ще задържим това състояние, ако продължим да танцуваме, но достигнахме най-високото ниво на танцуване и предпочитаме да останем в съзнанието на хората, такива, каквито сме сега. Щастлива съм, че се оттеглихме точно сега.

Вие сте били първата двойка на света и то девет пъти. Коя от тези девет Световни Титли е най-паметна за вас?

Браян : Трудно е да се каже, защото всяко състезание има своите особености. Но разбира се, винаги ще помня първият път, когато танцувахме с Кармен. Това беше много специален момент, много вълнуващ, който впечатли и двама ни. А също така, винаги ще помня първият шампионат, който спечелихме, както и последния фестивал в Блакпул.

Кармен : Участието ни в Блакпул беше много важно и вълнуващо и за мен. Публиката ни посрещна много топло. Човек има няколко етапа в своята кариера и този фестивал е най-незабравимия за мен.

Вече не трябва да се борите за победа в турнирите. Какви са целите ви сега? Какво ще правите от тук нататък?

Браян : Като начало, няма да ни се налага да изразходваме толкова усилия, концентрирайки се върху състезания, откриват ни се нови възможности за нови впечатление и нови събития в живота ни. Сега може да използваме енергията си за нещо друго. Ще разработим няколко проекта, които са свързани с танците. Имам в предвид разнообразни шоу програми – може би нещо необичайно в танцовата сфера, може би Аржентинско танго.

Кармен : Да, ще насочим усилията си в дейности свързани с танците, защото това може да отвори нови пространства пред нас. Мисля, че ще продължим да участваме в шоу програми, поне през следващите 18 месеца. След това ще реализираме някои други проекти. Може би ще сключим договор с една Японска компания и ще вземем участие в рекламирането на дрехи и обувки.

В едно ваше интервю споделяте, че никога не сте напълно доволни от танцуването си. Може ли сега да кажете, че има поне едно участие, през цялата ви състезателна кариера, след което сте били напълно доволни от изпълнението си?

Браян : Напълно – никога. Танците са ограничени от твоите чувства и всеки се опитва да даде всичко от себе си. Поставяш си цели, но веднага щом достигнеш определено ниво искаш да станеш по-добър и по-добър. Поглеждайки назад към всички мой състезания, със сигурност мога да отбележа няколко момента, в които съм бил доволен от себе си в някакъв аспект. Но едно изпълнение не е набор от различни елементи – то винаги е цялостна картина. Това е причината, да подчертая само някои елементи, в които съм успял, но не мога да изтъкна едно или друго изпълнение като най-доброто.

Какво почувствахте по време на последния си танц в Блакпул, знаейки, че това е последният ви състезателен танц?

Браян : За мен беше едновременно тъжен и щастлив момент. Тъжен защото танцувам от пет годишна възраст и през целия си живот съм участвал в състезания и сега всичко това достигна своя край. Почувствах се тъжен и защото публиката ни посрещна много топло. Но въпреки това съм много щастлив, че съдбата ми даде шанс да танцувам, пътувам и да стана шампион. Беше много вълнуващ период, защото станах 9 пъти Световен Шампион и 7 пъти спечелих Блакпул, както и много други състезания. Благодарен съм на възможността да достигна такова високо ниво.

Кармен : И за мен беше и вълнуващо и тъжно. През целия ден знаех, че това ще е последният път, когато се състезавам, последния път, в който пристъпвам на паркета и през целия ден сълзите се сбираха в очите ми. Но човек трябва да е силен и да превъзмогва такива състояния, за да излезе и да представи едно добро изпълнение. А там наистина имаше една чудесна публика, която ни посрещна много сърдечно, ето защо, както и Браян спомена, моментът беше много тъжен.

Коя танцова двойка бихте отличили сега (тяхното танцуване), коя харесвате най-много?

Браян : Нито една! Надявам се в скоро време ще се появи такава двойка. Защото по време на нашата кариера бяхме твърде концентрирани върху нашите собствени резултати и нямахме време да се вглеждаме в двойките около нас. Може да ми зададете този въпрос след 1 година.

Възможно ли е да се върнете на състезателния паркет, както се случи с Дони Бърнс, който се завърне след като беше обявил оттеглянето си?

Браян : Помолил съм всичките ми приятели да ми счупят краката, ако го направя.

Кармен : Да, човек може да се върне, защото няма правило, което да забранява на двойка да се състезава отново, но двойка, която се върне, никога не може да впечатлява по начина, по който го е правила преди. Никога не съм виждала двойка, която да е толкова добра след завръщането си на дансинга, колкото е била преди това, и това винаги малко разочарова. Така че, съгласна съм, че ако се върна, ще трябва да мога да доставя същото ниво с краката си. Отговорът на въпроса ти – Не!

Да танцуваш за себе си – въпрос на удоволствие или на работа е? Спорт или изкуство?

Браян : Различно е в различните етапи. В началото е просто вид забавление, след това трябва да научиш техниката, трябва да работиш упорито и да се усъвършенстваш, за да постигнеш някакви резултати. Превръща се в учение, учиш се като ученик. След това се превръща в твоята работа и трябва да останеш професионалист, дори когато нямаш вдъхновение. Що се отнася до мен, танцуването е повече изкуство, но това изкуство е индивидуално. За мен винаги е било важно, как точно изпълнявам тези или онези елементи в Латино танците. За мен е важно да покажа точно моя характер на дансинга. Не искам да съм принц, не искам да съм лебед, винаги съм искал да съм Браян Уотсън! И това, което обичам най-много е, че публиката идва да гледа точно Браян Уотсън.

Танцовите среди водят един разгорещен диалог, дали спортните танци ще загубят или ще спечелят, ако бъдат приети в Олимпийските игри. Възможно ли е, от вашата гледна точка, да се съдийства танцуване използвайки се Олимпийската система, например ако оценяването става чрез разграничаване техническите и артистичните черти?

Браян : Доста е трудно да се съдийстват Олимпийските спортове. Когато са започнали е било значително по-лесно да прецениш, кой е по-висок или по-бърз. Проблемът идва от това, че танцьорите се оценяват посредством субективни и лични усещания, и това не винаги може да е обективно. Някой може да прецени, че съм най-добрия, а друг, че съм най-лошия танцьор – и кой ще е прав? Никой субективен спорт не приляга на Олимпийските игри.

Кармен : Да, много е трудно да оценяваш танците докато всичко е въпрос на субективна преценка. Например, стъпката трябва да е 5 сантиметра по-къса или по-дълга или в друга посока. Не бих била щастлива, ако спортните танци бъдат включени в Олимпийските игри, защото в този случай танците ще придобият по-необуздан характер. Но ако все пак се случи ще има и някои позитивни моменти от финансова гледна точка, защото Олимпийските игри винаги привличат много спонсори и получават широка популярност чрез масмедиите. Всичко това би подобрило състоянието на танцьорите. За доста танцови двойки това няма да е лошо, но от гледна точка на развитието на балните танци, това не е най-добрия вариант.

Мислите ли, че има проблеми при оценяването в спортните танци?

Браян : Със сигурност има някои проблеми. Те са свързани със съдийския субективизъм. Никога не можеш да кажеш, кое е правилно, и кое е грешно. Всеки трябва да може да аргументира мнението си.

Кармен : Балните танци не са, от тези спортове, в които всичко може да бъсе измерено – колко време, колко високо, колко бързо. Разбира се, състезанията не се оценяват от един човек, а от група хора, и ние затова имаме обективност в оценката. Но не може да се каже, че спортните танци са напълно обективен спорт.

В тази връзка : какво мислите за стереотипите? Никога ли не сте имали чувството, че печелите поредното първо място, защото е било трудно на съдиите да изберат една между няколко равностойни двойки, и че положението ви на шампиони е било влияещия фактор при вземането на резешение?

Кармен : Факт е, че често се състезаваш срещу свои предишни изяви. Съдиите помнят, как си танцувал в предишни участия и това, че си шампион дори играе негативна роля за теб. Съдиите искат да видят двойка танцуваща до теб, която може би е по-малко позната, но която дава всичко от себе си. Що се отнася до шампионите, съдиите имат по-сериозни изисквания към тях. Не можеш да кажеш, че ако си бил шампион 10 пъти, това означава, че ще станеш шампион за 11-ти път. Трябва да работиш, работиш и работиш.

Браян : Да, ако си шампион, не можеш да си позволиш да танцуваш по-лошо от преди, така че трябва винаги да си амбициран да се представяш по-добре. Разбира се има двойки, които заемат 2-ро и 3-то място, и тези двойка са много близо зад теб.

По какво, според вас, се различава съдийството в различните страни?

Браян : Всяка страна има собствена танцова федерация, която има своите изисквания, но една двойка не може да е напълно наясно с това. Все още се надяваме, че съдийството е еднакво във всички страни.

Кармен : Според мен трябва да е еднакво навсякъде, въпреки че няма единен списък, който да съдържа изискванията към всички страни. Това е хубав въпрос – ние също бихме желали да знаем отговора.

Имали ли сте психологични проблеми? Как се справяте с тях?

Браян : Имали сме проблеми : психологически, физически, душевни. Защото не можеш да намериш двама души, които да мислят по един и същи начин, и които винаги да се съгласяват един с друг.

Кармен : Двама различни човека работят заедно и е нормално, че трябва да правят компромиси, да се съгласяват един с друг и да отстъпват за разни неща. Не съм чувала и за една единствена двойка, която няма подобни проблеми.

Какво трябва да знае една непозната двойка, при първото си участие в голямо състезание?

Браян : Първото нещо е да осъзнаеш, защо танцуваш. Не да преследваш нещо материално, а да разбереш собствената си конкретна цел. А второто нещо е предварително да разбереш, защо излизаш на паркета точно в този момент.

Какви черти трябва да притежава партньора, за да запази неговата / нейната двойка?

Кармен : Няма нито общовалиден отговор, нито универсална формула. Някои неща, които са добри за една двойка, не биха били добри за друга. Някои двойки ориентират партньорството си върху външната си съвместимост – това, че изглеждат добре заедно. Но това е грешно. Човек трябва да преживее и добрите и лошите моменти с партньора си, много е важно, как се държи човек – особено в лошите, трудните моменти. Що се отнася до мен, Браян е човек, с който е приятно да бъдеш. Преди да започнем да танцуваме заедно, Браян ми изпрати факс от 4 страници. Това беше въпросник.

Защо? Какво представляваше?

Кармен : Съдържаше въпроси от Браян, на които отговорих. Например, въпроси относно това, как бих се държала, ако спечелим или загубим състезание, как виждам развитието на танцуването ми. Въпросите бяха свързани предимно с това, как бих се чувствала, ако сме загубили, какво бих направила – ще работя повече за да подобря танцуването си или ще обвиня съдиите за грешната им преценка. Имаше и въпроси за главните ми цели в танците, за предпочитанията ми. Не си спомням много точно, това беше преди 9 години! Нуждаехме се от този тест, най-вече, за да разберем дали ще можем да изградим връзка един с друг и едва след това засегнахме танцуването.

Браян : Имахме нужда от този въпросник, за да разберем дали двама души могат да танцуват заедно и как ще комуникират помежду си. Не съдържаше въпроси, които засягаха директно танцуването, но, например, имаше въпрос, как партньора би се почувствал след неуспешно представяне или след победа. Виждате ли, понякога изглежда, че една двойка танцува много добре, но всъщност няма подходящи взаимоотношения. Те просто се мразят един друг.

Браян, кои черти в Кармен цениш най-много?

Браян : Тя е шеф, затова трябва да съм с нея! Ние сме различни и точно различията ни позволяват да достигнем баланса в двойката ни. Кармен е по-организирана, нещата й винаги са подредени, а аз мога да оставя някой неща за другия ден. Но ако Кармен има някакви психологически проблеми преди състезание, аз ще поема отговорността и ще й помогна до ги превъзмогне.

Планирате ли някакви промени в личния си живот? Може би е време за семейство, след като приключихте със състезателната кариера?

Браян : Не. Аз искам куче, защото кучето винаги е в добро настроение и винаги се
радва да ме види. А пък и винаги е забавно - когато е малко, а и когато порастне.

Кармен : Не. Не планирам да създавам семейство. Танците винаги са ме ограничавали по някакъв начин. През целия си живот съм била концентрирана върху танците и сега не мога да си представя да се грижа за бебе. Сега искам да съм отговорна не за танците, не за дете, а само за себе си.

И все пак, ако имате повече време, какво ще правите да се зарадвате? Какво ви кара да се чувствате щастливи?

Браян : За сега нямаме повече свободно време, защото, както вече споменахме, ще организираме различни шоу програми. Ще ходим до Америка, след това до Австралия, до Япония и така нататък. Но, когато най-накрая имам възможността да си позволя да почивам, искам да правя това, което другите хора правят във всекидневния си живот : да спя до късно, да разхождам кучето си, да готвя и така нататък.

Чувствате ли се щастливи?

Браян : Мисля, че да.

Кармен: Аз също.

Екипа на BGDance, Благодари на DanceSport.Ru за предоставения материал!
Оригинала на интервюто може да видите на адрес – www.DanceSport.Ru.

Искам хората да вярват в Господ, а не в политиците!

Кой те запали по танците? Как всъщност започна?

-Никой не ме е запалил. Ходех на фигурно пързаляне от 4 до 8 годишна, но се отказах, защото не можех да скачам. Аз, всъщност, винаги съм обичала различни видове спорт. Докато бях ученичка, скачах, тичах и винаги аз трябваше да нося купите за училищния отбор. След това се записах на рисуване и свирех на пиано. Когато бях на 11 се преместихме да живеем на друго място и няколко приятелчета от училището ходеха на бални танци. Това беше в едно танцово студио – “Cherry Garden”, не беше член на IDSF по това време и реших и аз да се запиша. Най-интересното нещо е, че майка ми не знаеше! Всеки месец и исках по 50 рубли и ходех на танци. В продължение на 2 години нямах партньор и всички ми се подиграваха. Един ден треньорът се обади на майка ми и й каза, че съм много талантлива, и че трябва да намерим партньор, с който да танцуваме по-сериозно. Тогава танцувах Стандарт и Латина, но разбира се предпочитах латината. Намерих си партньор и смених клуба. Отидохме в клуба на Секистов, и взимахме уроци по латина от Числов. Имахме много добри резултати, но няколко месеца по-късно някой ме удари с топка в главата, припаднах и получих сътресение на мозъка. Така прекарах 5 месеца в болница и логично се разделихме с партньора ми. След това пробвах с едно момче, когато Евгени Имреков се свърза с мен. Предложи ми да пробваме и започнахме да танцуваме заедно и да тренираме в един от известните руски клубове – “Russian Club”. Наши треньори бяха Виктор Никовски и Лариса Давидова. Те изиграха съществена роля в танцовия ми живот и кариера. След като се разделихме, започнах да танцувам с Артем Епифанов. Танцувахме до 2002 година. А след това заминах за Англия.

Колко често си идваш в Москва и как прекарваш времето си тук?

-Опитвам да си идвам всеки месец. Когато съм в чужбина изпитвам някакъв вид носталгия. Първо отивам да видя роднините и приятелите си, да усетя нашия руски студ и просто да си почивам. Второ, тук правя костюмите си. Идвам за по 4 – 5 дни, понякога и повече.

Сама ли си идваш или с Ди Филипо?

-Често си идвам сама. За Стефано не е толкова лесно да получи виза. Мисля, че не си струва да се харчат толкова много пари.

С кого се срещаш докато си в Москва?

-Главно съм със семейството си, но се срещам и с много от танцьорите. Понякога приказвам по телефона с приятелите ми. Срещаме се с тях или просто си бъбрим по телефона.

Ти танцуваше с Кевин Клифтон в продължение на 4 години и то доста успешно. Защо се разделихте?

-Много неща повлияха, това да се случи. Стъпка по стъпка. През последните години на партньорството ни я нямаше хармонията в двойката ни. Въпреки това, постигахме добри резултати и през 2003 година поддържахме едно и също ниво на танцуване, нямахме никакъв напредък. Може би това изигра някаква роля до определена степен. И така се разделихме. А пък още повече, че не се чувствах много добре в Англия.

Приятели ли сте все още и поддържате ли добри взаимоотношения? Комуникирате ли си?

-Да.

Как започнахте да танцувате със Стефано? Беше ли планирано?

- По-скоро беше спонтанно. Те планираха да танцуват професионално, тъй като Анна – Люис е по-възрастна от него (тя е на 31), тя реши да прекрати танцовата си кариера и да се отдаде на съдийстване и преподаване. Така че е нещо като съвпадение свързано с моята раздяла с Кевин и решението на Анна – Люис.

Само танцова двойка ли сте или сте двойка и извън паркета?

-Не сме само танцова двойка.

Къде живеете? Къде танцувате?

-Живеем в Рим. Наш треньор е Каролин Смит, тя живее във Венеция и всеки месец ходим и вземаме уроци. Тя е нашия цялостен треньор включително за стил, костюми, хореография и техника.

С кого друг тренирате, освен с Каролин Смит?

-Понякога взимаме уроци от Ричард Портър, Юка Хапалаинен и Сирпа.

Каква е тренировъчната ви програма? Имате ли собствена система?

-Всъщност всичко е строго планирано, включително и за другата година, ето защо трябва да планираме тренировъчната си програма спрямо пътуванията и уроците които взимаме. Обикновено, ходим при Каролин във Венеция за по 2 седмици преди по-голямо състезание. Там тренираме по 7 – 8 часа на ден, уроци и самоподготовка. Главно тренираме и преподаваме в Рим. Тренираме или сутрин или вечер, в зависимост от прогмата ни.

Върху, какво работите, най-вече?

-Работим усърдно върху техническата страна на нашето танцуване. Също така тренираме и самостоятелно, особено аз. Така да се каже соло тренировка. Стефано е тренирал с един треньор в продължение на 16 години и му е по-лесно да разбере неговата система и подход. Още повече, че е на 27 години, а аз съм на 22. Той е по-опитен и в живота и в танците и винаги се опитва да ми помага. Стефано ми показва техниката, а аз го уча на емоционалната страна (смее се), така че танцуваме заедно допълвайки се един друг.

Кои са любимите ти състезания?

-Разбира се Блакпул е на първо място. На второ е Интернейшънъл. Харесвам и другите турнири в Англия.

Харесваш ли IDSF състезанията?

-Да, харесвам ги. Те са ми толкова естествени.

Къде предпочиташ да танцуваш, Англия, Европа или може би Азия?

-В Русия!!! Обаче, ние сме танцували само един единствен път в Русия, в Москва, но се надявам, че ще отидем пак. Много бих искала.

Кой е любимия ти танц?

-Обожавам Румба и Джайв. Но като цяло обичам всичките.

Какви са плановете ти за бъдещето?

-Главната ми цел е да станем Световни Шампиони, разбира се и да спечелим всички важни състезания за аматьори. След това планираме да танцуваме в професионалисти и да достигнем най-високото ниво. След края на танцовата ми кариера, разбира се преподавателска дейност. Може би искам да имам собствен бизнес в областта на дизайна и костюмите. И най-вероятно да отворя собствен танцов клуб в Русия.

Кой смяташ за конкурент на паркета?

-Всъщност харесвам много двойки, НО … винаги съм забелязвала, колко добре танцуват докато тренират и всичко изчезва, когато танцуват на състезание. Те губят емоционалната страна на изпълнението. Аз нямам такъв проблем, затова не смятам, че имам сериозен конкурент в тази област. Но трябва да работя сериозно върху техническите елементи, за да достигна най-високото ниво. Ще се опитам да го направя в най-скоро време.

Кои от танцьорите харесваш най-много?

-Харесвам Карина и Кармен. Ханна също. Тези три личности се отличават от другите.

А от мъжете?

-Торнсберг, Браян и Славик. Исками се да виждам мъж, който танцува за жената на паркета и отделя по-голямо внимание на дамата.

Какво правиш, когато ти остане свободно време?

-Обичам да чета. Понякога ходим на кино.

Какво образование имаш?

-Завърших училище. Последните 2 години бях като частен ученик. След това заминах за Англия. Сега имам намерение да завърша образование в педагогическата сфера или нещо свързано с дизайн.

Суеверна ли си?

-Не, не съм. Вярвам в мечтите и вярвам в сърцето си и Господ.

Разкажи ни нещо за семейството си?

-Майка ми прави танцови костюми, както и сестра ми, Настя. Тя танцува в Дания в категория Юноши. Много е талантлива и целенасочена. Сигурна съм, че ще пожъне успехи. Всъщност дължа много на семейството си. Възпитанието е нещо като основа, която ти дава сигурност и сила през целия живот. Искам да изкажа безкрайната си благодарност към моята майка! Тя винаги е била до мен и в падение и във възход. Моят успех винаги е и нейн.

Каква е тайната но твоя сексапил?

-Благодаря за комплимента! Честно казано, много по-лесно ми е сега, отколкото докато живеех в Англия. В Англия храната е по-различна. В Италия ям почти всичко и ходя на фитнес всеки ден. Предимно за кардио тренировка. Но най-важното нещо е строго определения режим. Храня се по 5 – 6 пъти на ден, не по много разбира се и е много важно да има хубава нощна почивка.

Практикуваш ли някакви други стилове танци?

-Със Стефано обичаме да танцуваме Суинг. И разбира се хореография (балет).

Какво те привлича най-много в партньора ти?

-Той е целеустремен и трудолюбив. И винаги е готов да помогне.

Какво са танците за теб?

-Със сигурност знам, че танцуването ми помага в живота и ми помага да разбирам живота. Нашия танцов свят е като умален вариант на Земята. А аз бих искала да направя накои промени в нея. Бих искала да направя танцуването малко по-естествено. Исками се всичко, което правят танцьорите да идва от сърцата им. Искам хората да вярват в тяхното знание и Господ, а не в политиците.

Какво би искала да промениш, вглеждайки се в днешните танцьори?

-Техниката. Мисля, че това е слабото място на много танцьори. Не отделят достатъчно внимание на нея и дори понякога не я разбират. Що се отнася до емоционалната част, мисля, че е добре, особено в Русия. Но от техниката има, какво още да се желае.

Какво е мотото ти в живота?

-Да вярвам в инстинктите си и в себе си.

Екипа на BGDance, Благодари на www.Tancor.Ru за предоставения материал!